— Колко странно именно ти да изричаш тези думи, Уинчестър. Да не би да долавям нотка на патриотизъм в тона ти? — Веждите й се вдигнаха нагоре. — Ти, човекът, който не изпитва лоялност към никого, освен към себе си. Какво те интересува дали един шпионин предава тази страна или не, пък бил той мъж или жена?
— Не обсъждахме ли двуличната природа на жените и хаоса, който неизменно всяват в живота на мъжа?
Тя го погледна и лекото присвиване на очите й подсказа за новата посока на мисълта й.
— Не всички трагедии и провали в живота на мъжете се дължат на коварни жени.
— И все пак предпочитам да смятам някои от тях именно за такива. — Гърдите му се издуха от поетия въздух и леко се опряха в нейните. — Но що се отнася до мен, вярно е, че слабостта бе изцяло моя. Веднъж пропуснах да вникна отвъд красивата фасада. И за малко не загинах.
— В Триполи ли? — попита тя, а тонът й тутакси стана тих и интимен; очакваше отговор, който той, ако имаше останал и капчица здрав разум, трябваше да премълчи.
— Да. — Прокара пръсти по елегантните й ръце, независимо от предупрежденията, отправяни от ума му. — Никои мъж не бива да допуска да стане жертва на красива жена повече от веднъж. След ада, през който преминах, се заклех да не го позволя отново.
Дланите й, нежни като досег на птиче крило, се опряха върху гърдите му, но той усети топлината от жеста й да прониква в най-дълбоките и студени кътчета на душата си.
— И спазваш ли клетвата си? — попита тя и притвори очи, само на сантиметри от неговите.
— Да, по дяволите — изръмжа той, като се опитваше с цялото си съзнание да й устои. Усети, че няма да успее. Ръцете му се впиха в раменете й, но тя нито извика, нито се отдръпна, дори когато я притисна плътно към себе си. — Мъжете от рода Уинчестър изпълняват дадената дума и всякакви споразумения, независимо от изкушенията.
Тя го изгледа мълчаливо за няколко секунди.
— Нали имаш Джили.
Той преглътна енергично, чувствайки силно желание да разсее страховете й.
— Да. За основното, физическо освобождаване. Дори аз имам такива потребности.
— Разбирам.
— Не! — Тя се готвеше да извие глава и той хвана брадичката й, за да й попречи. — Погледни ме. Поради някаква проклета и неясна дори за самия мен причина трябва да го знаеш. Не съм я отвеждал в леглото си, откакто заварих там теб. Всъщност, сега ми е физически невъзможно да любя която и да било друга жена.
Устните й леко се отвориха, но от тях излезе само лек дъх. В очите й се четеше облекчение. Тя му вярваше. Беше толкова простичко. По някакъв начин, докато всички останали приемаха и най-лошите неща, които чуваха за него, той бе успял да вдъхне доверие у тази жена. Усети, че го облива топлина, от силното желание изпита почти физическа болка.
— Затвори си очите, Теди — помоли той, а гласът му внезапно бе станал дрезгав.
Ръката му се плъзна по тила й и обърна лицето й към неговото.
— Защо?
— Ще те целуна.
— Ами Джул?
— Да върви по дяволите Джул.
— Но…
— Първи урок — промърмори той, като притисна устни към потреперващите й мигли. — Не мисли за друг мъж, когато те целуват.
— Но аз не мисля за него. Просто се чудя какво той ще си помисли, ако ни завари.
— Втори урок. — Той прокара палец по устните й, за да я накара да замълчи. — Престани да говориш. Джул имаше достатъчно акъл да се разкара преди малко и да отиде да търси вино.
— Ние не му обърнахме внимание, Уинчестър. Непременно трябва да му напишеш дълго извинително писмо и отново да го поканиш.
— Ако това ще те направи щастлива, нека да идва всеки ден. А сега престани да говориш и затвори очи. Започваш да ме дразниш.
— А клетвата ти? — Ръцете й се обвиха около врата му, младото й гъвкаво тяло силно се притисна към неговото. — Не бих искала да станеш жертва на прелъстяване. Може да загазиш.
— Ще мисля за това по-късно — изръмжа той, обзет от изпепеляваща страст. — В момента изпитвам несравнимо по-належаща потребност. — Бавно прокара палец напред-назад по сочните й устни, като леко ги раздалечи. — Отвори се за мен, Теди.
Розовото й езиче се подаде между зъбите и тя близна палеца му. После се върна обратно, подканвайки го да я целуне. Той сякаш чу оглушителния грохот, с който се срина и последната му съпротива.
Целуна я, отдръпна глава, отново отпи от сладостта й. Изпитваше странното желание да й достави пълна наслада, нежно да я въведе в любовното изкуство; наложи си да контролира най-дивите си желания, за да не я подплаши. Тя потрепери, вцепени се, а после се отпусна в ръцете му, издавайки стон на задоволство.
Желанието да се въздържа му се стори далечен спомен. Невъзможна задача при такава изумителна жена. При цялата си невинност тя не умееше да прикрива желанията си, да потиска основните си инстинкти, да пази ореола на непорочност, като се съпротивлява, макар и двамата да знаят, че накрая ще се предаде. Тя не владееше подобни преструвки. Тя искаше точно онова, което и той, с жар, която не отстъпваше на неговата.