Погледна към него и той изпита мъка и копнеж — пронизаха го като умело запратени ками.
— Майлс — пророни тя леко завалено, сякаш езикът й бе натежал от гъст мед.
Пресегна към празната чаша между пръстите й и я помириса. Върху лицето му се изписа сериозна загриженост. Коленичи до нея и тихо попита:
— Колко изпи от това?
Ръката й се вдигна, а после се отпусна сякаш бе непосилно тежка.
— Цялото. Уини каза, че питието ще излекува всичко, което ме поболява. Затова реших да опитам.
— Тя ли ти го даде?
— Не. Каза да не го пипам.
— Трябваше да я послушаш.
Челото й се сбръчка.
— Мисля… Май още не ми действа.
— Какво те мъчи, скъпа?
Бавно поклати глава. Не му се доверяваше дори в състояние на полутранс. Езикът й се притисна към леко разтворените й устни, а после се скри зад зъбите й. Майлс потисна копнежа си и проследи как очите й се плъзват от неговите към гърдите му и после се затварят. Нежни като птичи крила, пръстите й докоснаха гърдите му, разтъркаха влажните косъмчета и се обвиха около врата му, сякаш искаше да запомни формата и усещането за досег с тялото му. Устните му се разтвориха, когато тя прокара палци по тях. В гърлото му се надигна доволен стон.
— Майлс…
Изрече името му умолително, очевидно с мъка си поемаше въздух, а очите й се отвориха и в тях за пръв път се появи нещо като отчаяние. Опиатът бавно, но сигурно, си вършеше работата.
Обзе го съжаление. Неговата чистосърдечна Теди бе омагьосана. Това волево, любопитно създание щеше да вкуси лудостта за пръв път през живота си. Тя хвана високата дантелена якичка на роклята си и се опита да я разхлаби. Няколко перлени копчета се откъснаха и се разпиляха по пода. Други удариха Майлс по гърдите, когато тя раздра памучната материя.
Хвана ръцете й и, когато ги поднесе към устните си, усети трескавата им топлина.
— Гориш — изръмжа той и я прихвана през тънката талия, защото тя залитна.
Усети как трепери под ръцете му с дива животинска страст, която той така добре помнеше. Представи си как опиатът тече из вените й, напряга болезнено всеки нерв и прави кожата й изключително чувствителна и към най-лекия допир, пък било то и повей на вятъра.
Ноктите й се забиха в раменете му, когато тя се изви и така силно се притисна към него, че подложи на изпитание и последните капчици въздържание у него. Дъхът върху шията му го изгаряше, а гласът й бе прегракнал от демоните, които раздираха душата й.
— Помогни ми, Майлс. Имам чувството, че ще умра или ще се пръсна. От питието е, нали?
— Направено е да освободи съзнанието, да прогони задръжките.
— Аз… То… ме изпълва с дълбоко, тъмно желание.
— Действа възбуждащо на половата система.
Тя едва дишаше.
— Не… Не… мога. Трябва да… се контролирам. Винаги.
— Не и с мен. — Прокара пръсти през косите й, освободи ги от купищата фуркети и вдъхвайки люляковия им аромат, зарови лице в тях. Къдриците й се разпиляха по голите му гърди и ръце като топла, уханна коприна. Гласът му трепереше от вълнение и страст. — Никога не се налага да се контролираш пред мен, Теди.
Потреперващи пръсти се плъзнаха по устните му. После усети топлината на нейните устни върху своите.
— Трябва — пророни тя. — Толкова много неща не бива да казвам. Обещай ми…
— Всичко, което пожелаеш.
— Моля те — прошепна тя, — не ме оставяй да изгубя контрол. Обещай ми, че няма…
— Обещавам, сладка моя съпруго.
Тя прокара устни по брадичката му, по брадясалите бузи. Усети езика й, проследяващ белега му, като балсам.
— Накарай го да престане да ме гори, Майлс. Нужен ми е лед… Купи с ледени късчета, които да ме покрият. Остави ме да плувам в река от лед. С теб…
Взе я в прегръдките си и се изправи — потребността да я има го изяждаше.
— Не искам да е така — промърмори той, тръгна към вратата и я отвори със замах. Крилата се удариха във външната стена, после се затръшнаха зад гърба му, ала той вече бе поел нагоре по стълбището. — Искам да запомниш всичко, не само треската. Следващият път това ще стане.
С ръце, обвити около шията му, тя едва успя да прошепне:
— Не… Не бива да го правим. Няма да ти позволя… Моля те, искам. Отнеси ме в стаята ми. Остави ме там моля те.
Представи си съвсем ясно как опитата Теди е в леглото му, сред влажните чаршафи: вика от неистово желание да се освободи, точно както някога той бе крещял от парализираща болка. Когато искаше да преодолее зависимостта си от опиума. Никой не бе чул воплите му в пустинята. Но и никой не бе облекчил мъката му. Най-накрая слънцето изсуши всички следи от опиата по кожата му.