Отпусна коляно на леглото и провря ръка под главата й. Загледа се в бездънните й пламнали очи.
— Довери ми се, Теди — прошепна той и наведе устни към нейните, за да я целуне бавно и нежно, с което се надяваше да я поуспокои. Приличаше на прелестна розова пъпка, готова да разцъфне. — Отпусни се, скъпа. Затвори красивите си очи и ме остави да ти помогна.
При досега на устните му нейните потрепериха и се разтвориха, готови да го приемат. Кадифената мекота на езика й го посрещна и увлече неговия в подлудяващ танц.
От нея се изтръгна сподавен вик, тя промуши пръсти под колана на панталоните му и притисна слабините си към неговите.
— Не така — спря я той, хвана ръцете й и ги вдигна над главата й.
— Майлс… Съблечи си дрехите. Искам да те видя… Да те докосвам навсякъде…
— Спокойно, любима. И това ще стане.
Продължавайки да държи ръцете й над главата, той доразкопча останалите копчета на роклята и накрая я разголи до кръста. От тялото й се излъчваше влажна ароматна топлина. Долната риза — влажна и почти прозрачна — прилепваше към гърдите и ребрата й. Гърлото му пресъхна, всичките му мускули се напрегнаха. Набъбналите й розови зърна ясно се очертаваха под плата.
— Спокойно… — Допря ръка до шията й, като не преставаше да се бори с желания, на които никой мъж не би имал силата да устои. Пръстите му напипаха учестения й пулс, който сякаш бе в унисон с неговия. Гърдите й потреперваха от накъсаното й дишане. — Дишай, скъпа моя… Дълбоко и равно… Като мен — прошепна той, но и неговият дъх бе на път да секне.
— Не мога, Майлс… Побързай или ще полудея.
Прихвана я през кръста, обърна я към себе си и гърдите й се озоваха до устните му. Съзнанието му се замъгли от страст и — когато, свел глава, пое зърното на гърдата й с устни — му се стори, че губи битката. Освободи ръцете й и свали влажната дреха от гърба й, докато пръстите й се забиваха в раменете му, а тялото й се разтърсваше от леки спазми.
— О, Майлс…
Обвила го с ръце и отметнала назад глава, тя посрещаше всеки допир на езика му върху кожата си с изпълнен от наслада стон. При всяка прегръдка на ръцете му тя притискаше тялото си по-плътно към неговото.
Дишаше трудно; тялото й гореше. Ръцете, които го бяха прегръщали, сега го деряха, а очите й бяха диви, пусти и замаяни.
Макар да знаеше, че тя почти не го чува от шума в ушите си, той прошепна:
— Сладка моя съпруго, позволи ми да угася пламъка в теб.
С решителен израз на лицето той я придърпа и я настани да седне в скута му — стегнатите й седалищни мускули се притискаха в слабините му. После, без никакви съблазняващи нежности или подготовка, той напъха ръка под полите на роклята й и я плъзна по обутия в копринен чорап крак, покрай украсените с дантели жартиери и нагоре по оголеното й бедро, към ядрото на нейното мъчение. Внимателно и предпазливо положи ръка върху издутината между краката й и прокара палец веднъж — само веднъж бе напълно достатъчно — по излъчващата топлина чувствителна точка, сгушена между бедрата й.
Заглуши смаяния й вик, като покри устата й със своята и потрепери от раздиращите го желания, докато нейното тяло се гърчеше в забрава; топлина опари ръката му. Насладата й бе огромна, ако се съди по сподавените й стонове. Майлс целуна стичащите се по страните й сълзи и я притисна в обятията си. Стенанията и потреперването на тялото й секнаха, преминаха в дълги дълбоки въздишки ала той продължаваше да усеща треската й.
— Да… — прошепна тя тихо, а пръстите й галеха гърдите му като лапички на мъркащо коте. Бедрата й все още се притискаха в слабините му. — Люби ме, Майлс… Отново. Достатъчно е само да ме докоснеш.
— Знам. — Той наведе устни към нейните и я дари с нежна целувка. Внезапно желанията му се пробудиха с неистова сила и той притисна голите й гърди към своите, без за миг да престава да усеща натиска на тялото й върху слабините си. — Сладка Теди, ти си вкусна като самия Рай.
Бедрата й се разтвориха, подканвайки го да проникне в нея. Пръстите му се плъзнаха в дълбините и той изпита чувството, че потъва в сладостта вътре.
— Майлс…
Поредното й достигане на върховната наслада изтръгна дрезгав вик от дъното на душата й.
След малко, когато и последното потреперване отмина, когато кожата й се поохлади, а дишането й стана по-бавно и равномерно, тя бе на път да задреме. Майлс я взе на ръце и я отнесе по дългия коридор до леглото й. Там, докато тя спеше блажено, той свали влажните й дрехи, освободи дантелените жартиери и смъкна копринените чорапи от дългите й крака.