За малко да скочи от стола — не беше човек, който приема седнал угрозите, особено ако предстои да бъде предадена в ръцете на властите. Вирни брадичка и изправи рамене, заповяда си тя. Някаква странна слабост се разля по нозете й, а гърдите й бяха обхванати от трепет, сякаш очакваше да се случи нещо чудесно.
— Хвани ръката ми, мила моя — прошепна й леля Едуина, изправила се редом с нея, — преди да се свлечеш върху този великолепен килим, от който не можеш да си откъснеш очите. Точно така. Ето го и него. Изглежда така, сякаш изпитва отчаяна потребност да завладее нещо. Нищо не отнема дъха така, както гледката на мъжки звяр в цялото му примитивно великолепие. Включи се в играта, мила моя.
Теди пое дълбоко въздух и вдигна поглед.
Глава 15
Майлс едва кимна за поздрав на Едуина Фаръл и насочи цялото си внимание към Теди. В момента, когато очите им се срещнаха, тя се изчерви — с удивителен нюанс на розовото, който великолепно подхождаше на червените рози, избродирани върху бялата й памучна рокля, а после незабавно извърна поглед.
Нямаше съмнение — това момиче бе преживяло изпълнена с видения нощ. Нарочно я остави сама сутринта, за да се съвземе. Буквално се насили да отиде на полето, където прекара последните четири часа. Събираше тютюн и пренасяше натрупаните купчини до склада при реката. Бе го направил не само за да не й пречи. След снощното преживяване тялото му бе обхванато от демони, които трябваше да покори. В резултат на четири часа усилен труд по полето усещаше ръцете, гърба и мускулите на бедрата си да горят в сладостна умора; тя би трябвало да прогони съблазънта от мислите му.
Трябваше да се досети, че няма да се получи. Реакцията му към Теди щеше да си остане завинаги една: изостряне на физическите и умствените му сетива; никаква насилствено предизвикана умора, проява на цинизъм или отчаяно усилие на волята нямаше да потуши страстта му. Независимо от всичко изтощителният труд остави тялото му изпълнено с желания, които единствено тя можеше да задоволи.
Едва имаше търпение да остане насаме с нея, да извади фуркетите от косите й, да свали роклята от младото й тяло. Да я люби така, както заслужава да бъде любена. И въобще не го беше грижа дали копнежът не е изписан на лицето му в момента. А очевидно беше, ако съдеше по самодоволната усмивка върху лицето на Едуина Фаръл. Възрастната дама само дето не изрази с думи злорадството си, съзирайки красноречивото му мъчение. Явно го ненавижда, щом не позволява на племенницата си да изпита удоволствията на брака. По дяволите, нека злорадства за негова сметка. Това е ниска цена и е готов да я заплати, понеже знае, че наградата му е на ръка разстояние от горещите му длани и се изчервява така привлекателно в отрупаната с бродирани рози бяла рокля.
— Добре — изчурулика Едуина Фаръл. — Значи се разбрахме. Вземи си шала, Теодора. Трябва да вървим.
— Какво?
От изненада Майлс направо зяпна, а Теди побърза да мине покрай него. Движението бе стремително като повей на вятъра. Даде си сметка за почтителната дистанция, която тя запази помежду им, сякаш бе усетила копнежа му да се пресегне и да я докосне.
И сякаш не желаеше той да го стори.
Извърна се към Едуина Фаръл.
— Къде, по дяволите, мислиш да я водиш?
Едуина Фаръл го дари с леко изненадан поглед.
— Нали те предупредих, Уинчестър. Племенницата ми и аз отиваме по светски визити. Не ме ли слушаш какво говоря? Или си прекалено зает с нещо друго?
Майлс стисна зъби и цялото му мъжко его възнегодува от самодоволните пламъчета в очите на възрастната жена.
— Тя няма да дойде.
Едуина Фаръл се изсмя и потупа изцапаната му ръка с обвитата си в розова ръкавица десница, все едно го мъмреше за нещо, което трябва да му е ясно от години.
— О, налага се. Традицията изисква булката да посети всички гости от сватбеното тържество до месец след венчавката. Нали разбираш — да демонстрира своето семейно щастие, та да не започнат клюките.
— Не съм съгласен — промърмори Майлс с невероятна решителност. Никога не се бе интересувал какви приказки се носят за него и Едуина Фаръл го знаеше отлично. Отвърна на усмивката й с усмивка, макар неговата да бе така изкуствена, че само изостри бръчиците около очите му. — Но, добре. За да се уверим, че никой няма да остане разочарован или с погрешни впечатления, ще ви придружа.
— Невъзможно е да постъпиш така — отвърна Едуина бързо. — За Бога, човече, та според традицията младоженецът е изключен от тези посещения.