Долови как огънят му я облъхва, вените й неочаквано набъбнаха, всеки сантиметър от кожата й гореше. Той приближи устни към нейните и тя разтвори леко уста.
— А сега, скъпа ми съпруго — прошепна той, — очаквам да ми кажеш къде беше през последните три часа.
Глава 16
— Ти си пиян.
Майлс опря устни в нейните.
— Съвършено си права. — Плъзна ръка по главата, хвана няколко измъкнали се от кока й кичури и ги притисна към лицето си. Главата му се замая от връхлетелите го аромати и пустотата, която изпитваше, постепенно изчезна. — Ухаеш на море.
— Идва буря, затова ти се струва така — пророни тя. — Дъждът е с вкуса на сол.
— Ти — също. — Приближи устни към нейните, но тя извърна лице, за да ги избегне. Опря чело в нейното и долови лекото й потреперване. Възприе го както своеобразна съпротива, която не успяваше да си обясни. Изръмжа дрезгаво: — Теди, защо постоянно ми убягваш?
— Имах нужда от глътка свеж въздух. Не ми се спеше.
— Нямаше те цял ден… а и през нощта. Бягаш от мен заради снощи.
Усети как всичките й мускули се стегнаха.
— Аз не… Никога от нищо не съм бягала. Ако… Ако трябва да съм докрай откровена, не си спомням много-много какво точно се случи снощи. Това е всичко. Не че това ме тревожи, разбира се.
— Естествено. И друг път си имала бели петна в паметта, предполагам.
Тя го зяпна. Той дори чу шумното й преглъщане.
— Не, не бих казала, че ми се е случвало. Никога вече няма да пия нещо, приготвено от Уини.
— Редно е да знаеш, че снощи надминах себе си в усилието да се въздържа. Родът Уинчестър може да се гордее с мен.
Почти усети въздишката й на облекчение, бързо последвана от прилив на сили.
— Благодаря ти, Уинчестър. Сега вече се чувствам по-уверена. Много мило е било от твоя страна.
— Не беше лесно — промърмори той й наведе глава, за да зарови нос в шията й. — Ти беше омайваща.
Усети как тя трепна и долови нейната зараждаща се съпротива.
— Намери ли в питието си онова, което търсиш?
Той затвори очи, за да спре обхваналия го световъртеж. Червена мъгла се спусна над съзнанието му. Не очакваше в момента тя да е доволна от него и състоянието му. Ала и не очакваше да изпитва такова разкаяние заради държането си.
— Не.
— И аз така си помислих. В клуба си в Уилямсбърг ли беше?
— Доколкото си спомням.
— И постигна ли нещо друго освен да се напиеш до глупост?
— Всъщност — да. — Вдигна глава и се загледа в нея със замъглени очи. Придаде на тона си фалшива приповдигнатост: — Цялото съдържание на кесията ми отиде в джоба на някакъв веселяк от Уилямсбърг, но мисля, че спечелих няколко коня с абсолютно неясен и съмнителен произход от един плантатор от Кентъки. И то само при едно раздаване. — Обви главата й с ръка и я принуди да го погледне. — Не ми е до разговори с теб сега, Теди — пророни той и приближи устни към нейните.
Тя опря длан върху гърдите му и за момента успя да го спре.
— Напълно съм съгласна с теб. Въобще не си в състояние да разговаряш. Та ти едва се държиш на краката си.
Той изсумтя.
— Говориш като моята учителка от едно време. Казваше се госпожица Мейрълторп. Спомням си, навремето я смятах за стара, но сега си давам сметка колко млада всъщност е била; много руса и непрекъснато командваше. Също така си спомням невероятните й по форма и размер гърди. Прекарах целия шести клас в захлас.
По устните му се разля хищническа усмивка и той отново се загледа с копнеж в пълните й сочни устни.
Всичките му инстинкти крещяха за утеха и спокойствие, с каквито единствено тя бе в състояние да го дари. Изпиташе почти физическа болка; мечтаеше за допира на голата й кожа до своята, за ласката на ръцете й, за силата й — неразделна част от самата нея — която го завладяващо изпълваше го с енергия, правеше го отново цялостен. Но не знаеше как да удовлетвори жаждата си. И затова отчаяно опита другаде и с други средства. Обзет от безумие, си бе помислил, че ще угаси огъня в гърдите си като се впусне в налудничави залози с непознати мъже, които — на всичкото отгоре — никога нямаше да разберат защо изпитва такава потребност да предизвиква съдбата и да губи. Те се интересуваха само да приберат облагата си от неговата глупост.
За няколко мига се загледа дълбоко в очите й и от болката, която съзря там, стомахът му се сви. Преглътна с усилие — гърлото му бе пресъхнало.