Прошка. Защо мъжете така трудно прощават, особено когато трябва да го направят спрямо себе си? Защо краткото разстояние между неговата стая и тази на Деймиън изведнъж се бе превърнало в бездна и то за мъж като него, преживял едни от най-тежките физически предизвикателства, сполетявали някога човек?
Тихо, както бе влязла, Теди се измъкна и се прибра в спалнята си за скъпоценните четири часа сън. Знаеше защо независимо колко трудно й беше. Но нещо я терзаеше: не разбираше защо той не идва при нея.
Майлс извика и се събуди; надигна се в леглото с широко отворени очи — викът му замря в гърлото. Остана загледан в тъмнината и заслушан в тежкото си дишане, докато и последните следи от кошмара се изтриха. Облиза потта по устните си, отхвърли настрани стиснатите до преди миг в юмрука му чаршафи — кокалчетата му бяха побелели — и спусна крака върху килима. С лакти, опрени на коленете, остана загледан в пода.
Кошмарите отново се втурнаха към него със същите сили и ужас, с които го владееха някога, когато се опасяваше, че опиатът, даван му принудително от злокобния владетел на Триполи, неспособен повече да се проявява като мъж спрямо многобройните си съпруги, ще погуби разсъдъка му. Тази вечер, както обикновено, сънят бе окъпан в яркочервено, точно като водите в залива на Триполи, когато ги видя за последен път. Тази вечер обаче сънят завърши по доста различен начин. Жената под него върху червената кадифена отоманка в покоите на бея не бе смугла, тъмнокоса и черноока триполитанка, останала почти без сили от същия опиат, който замъгляваше съзнанието му, но удължаваше сексуалната му мощ, за да доставя огромно задоволство на наблюдаващия ги зад почти прозрачния параван жесток управител. Не беше и коварната девица Манал, чието предателство към Майлс й струваше живота, а него обрече на вечен затвор във все същите покои.
Не. Тази вечер кожата на жената бе розова, сияеща. Тази вечер тя не лежеше безучастна под него, а се гънеше и потреперваше при допира на пръстите му върху гърдите й, върху тъмните косъмчета на издутината между краката й. Тази вечер тя отвръщаше на пламъка му със страст, равна на неговата и нито веднъж не се отдръпна. Дори го умоляваше за още ласки.
Тази вече жената носеше само черна маска и нищо друго.
Тази вечер мъжествеността му бе възбудена докрай.
Кошмарът наистина завърши различно.
Това, че бе сънувал жената-самозванка не го изненада. Заради решението си да не мисли за Деймиън през последните дни, той й посвети доста време, докато работеше по нивите, независимо от прежурящото слънце, което изгаряше гърба и врата му, независимо от крясъка на мускулите по ръцете му за моментен отдих от усиления труд. Именно тогава, на върха на изтощението си, се сети как тялото й се изви и сякаш се сля с неговото, докато я вдигаше от седлото на коня. Вече бе убеден в онова, което тогава не желаеше да признае: тя без съмнение е жена — смела, находчива, изплъзваща се, тайнствена и прекалено безразсъдна.
И той щеше да я залови.
След една нощ се изпълваше седмица от последната им среща. Именно тогава тайната ще бъде разгадана. Играта ще достигне своя край. Тя няма да го превръща повече в посмешище. Поне в това отношение ще защити самолюбието си на представител на рода Уинчестър.
После ще има сили да се изправи пред проблемите си тук: отчаянието на Деймиън и мълчанието на Теди, много по-красноречиво от острите й думи на раздразнение и огорчение.
Пресегна се към копринения халат; навлече го и излезе от стаята. На прага на вратата се спря и се заслуша в приглушеното пеене, което долиташе от стаята на Деймиън. Успокои се, че всичко с братовчед му е наред. Но когато тръгна по тъмния коридор към стълбището, го обгърна тишина. Не успя да се отърси от обзелото го дълбоко безпокойство. Фактът, че несъмнено желае тази жена-самозванка не го тревожеше толкова много, колкото силата на влечението му. В съня му тя бе жертвата, а той — ловецът, тръгнал да я хване и укроти. В съня си той победи. Дали възпламеняването му бе плод на изпречилото се предизвикателство и на очаквания успех, или на нейната мамеща и изплъзваща се сила, която, също като Теди му убягваше.
Защо изпитваше такава необходимост да притежава и двете, за да си докаже, че е достоен да плени поне едната?
Спря на горната площадка на стълбището и се загледа в дългия тъмен коридор към западното крило. Там, зад последната врата Теди спеше, изтегната върху хладните чаршафи, покрита с лека завивка. Образът се загнезди в съзнанието му, ноздрите му се разшириха, все едно долавяха аромата й. Копнежът по нея го обзе с нова сила и той неволно стисна махагоновия парапет. Тази нощ той бе мъж, измъчван от образа на красивата си съпруга, която бе обещал да не докосва, а същевременно видението на дръзката и омайваща жена, която не успяваше да улови, го докарваше до лудост. Две жени.