— Приятен ден, Саймън. — Проследи го как се отправя към задната стаичка. — Случайно съвпадение — промърмори тя и тръгна по калдъръмената пътечка към къщата. С очи, впити в настилката, не преставаше да хапе устната си и тихичко да си мърмори: — Чисто съвпадение. Той не подозира нищо. Абсолютно нищо. Ако беше така, щеше да го спомене пред Уинчестър, нали? Така, естествено, щеше да постъпи. Няма причина да не го стори. А Уинчестър щеше да се погрижи незабавно да ме оковат във вериги заради шпионаж. — Още три крачки и почти напълно се самоубеди. — Случайност, това е то. Няма за какво да се тревожа…
Докато стигне до кухнята, на двадесетина крачки от централната сграда, тревогата й бе преминала. Ала само един бегъл поглед през прозореца пробуди отново неспокойството й, от което почти се задави. Този път обаче то бе от съвършено различно естество.
— Джили… — Отвори вратата широко, но гласът й секна. Джили, заета да бели картофи, не вдигна поглед. Дори под слънчевата светлина, обляла прозореца, прислужницата изглеждаше необичайно бледа, а устните й бяха свити. Независимо от парата, която се вдигаше от чайниците с вряща вода и от огньовете, бумтящи в двете огнища, Джили изглеждаше свежа и овладяна; нито един кичур не се подаваше изпод бонето й, а и по лицето й нямаше капчица пот. И въпреки това Теди замръзна, когато я видя. — Какво има, Джили? Защо не си при Деймиън?
Ножът проблесна на слънчевата светлина, когато жената обърна глава от прозореца. Едва сега Теди забеляза двете вадички от сълзи по бузите й.
— Джили — повтори тя и като пристъпи напред, нежно сложи ръка на рамото й.
При допира й прислужницата сякаш се сви, а после се наведе към Теди.
— Съжалявам, госпожо — прошепна Джили, — но не мога да седя повече край леглото му. Не издържам. Сега Уини е при него. — Преглътна и продължи да бели картофите, а сълзите й се лееха неудържимо. — Не е по-зле. Дори май е по-добре. Но просто… Съдбата ми ли е такава да обичам мъже, които да не ме обичат? Искам така отчаяно да им помогна, а се оказва, че не мога.
Като потрепери от облекчение, Теди отвърна:
— Вероятно не забелязваш, но аз виждам колко много помогна на Деймиън.
Джили поклати глава и постави картофите в голяма купа с вода.
— Той ми крещи. Настоява да го оставя сам.
— Вика от безпомощността, която изпитва, а не по теб. Иска да си до него и да му пееш.
Джили прокара ръка по лицето си.
— Дори не ме слуша.
— Според мен те слуша. Каза ми, че пееш като ангел. Дори и по-рано е идвал в кухнята да те слуша как пееш.
Джили вдигна пълните си със сълзи, надежда и болка очи.
Нещо в измъченото й лице накара Теди да си наложи да запази самообладание, за да не се срути.
— Понякога са важни малките неща, които правим, Джили. Проявената нежност и загриженост обикновено дават най-обилни плодове. Все едно отделно минзухарче се бори да пробие земята и да се устреми към слънцето. Едно единствено крехко минзухарче, последвано от второ, после от трето, докато цялата поляна се покрие с тях и се ширнат до хоризонта.
— Според мен за някои мъже просто няма надежда, госпожо.
— Има и такива, но те не живеят в тази къща.
— Не вярвам в това.
— Ако не го вярваш, защо си обелила толкова много картофи — ще напълнят две големи тенджери? Супа ли иска днес?
— Картофена супа — отвърна Джили тихо.
— И то специално поръчана, предполагам. Вероятно, докато е слушал песните ти през всичките тези дни, е надушвал как ще ухае на печката.
Джили вдигна очи, пълни с подозрение.
— Защо ми казвате всичко това? Редно е да ме мразите. Аз ви ненавиждах, когато дойдохте като господарка на Мирамер. От приказките, които бях чула, реших, че сте го подлъгали да се ожени за вас и нарочно сте настроили Деймиън срещу него. Мислех ви за егоистична и разглезена жена, която се интересува само от себе си. Да не говорим колко дълбоко се надявах никога да не обикнете Майлс така силно, както си въобразявах, че аз го обичам. Всичко се оказа голяма моя грешка — особено за чувствата, които си мислех, че изпитвам към Майлс. Вие, госпожо, го обичате по-силно, отколкото аз някога бих могла, нали?
Теди изпита недостиг на въздух. Остана смаяна, когато се чу да отговоря:
— Обичам го отчаяно много.
— А това е незначително малко в сравнение с обичта, която той изпитва към вас.
Теди усети как я облива гореща вълна. Бързо насочи вниманието си към купата с картофи и притвори клепки, за да преодолее внезапното замъгляване в очите.
— Аз… Аз не го вярвам, поне в момента. Чакай. Дай да ти помогна.