— Ще прогоня яростта от теб, Теодора — промърмори той и се наведе да я целуне. — И ще го правя отново и отново, дни и седмици наред, но това пак няма да задоволи потребността, която изпитвам да те любя.
Теди зарови пръсти във великолепните му гъсти коси и разтвори устни в очакване. В този миг очите й срещнаха неговите — долови колебанието му, независимо от изгарящото желание, готово да погълне и двамата. Усещаше натиска на слабините му, усещаше болката, затуптяла между краката й, и почти мъчителната потребност да бъде изпълнена от неговата мъжественост.
— Моля те, Майлс — прошепна тя и привлече устните му към своите, предавайки се напълно.
Устните му се впиха в нейните, а езикът му проникна в устата й. Тя посрещна неговата страст, самата разпалена с не по-малка сила в момента: радостно очакваше изцяло да загуби своята невинност. Без никакви задръжки, без никаква съпротива тя се впусна заедно с него към неизвестното, към тайнственото непознато място, което й обещаваше пълно удовлетворение.
И докато копчетата хвърчаха под нетърпеливите им пръсти, докато дрехите им се разтваряха, за да им дадат възможност да докосват оголената кожа, Теди ясно осъзна, че изпитва към него нещо много повече от физическа потребност. Той прокара език от гърдите към корема й, за да вкуси плътта й — почувства се като освободена гълъбица, за пръв път успяла да разпери криле под топлината на слънчевите лъчи. Надвесен над нея, той й шепнеше любовни слова; после я повдигна — искаше да позабави проникването си в нея, — а тя се вкопчи в раменете му, но не от отчаяние или страх, а единствено и само поради безграничната си любов към него.
С един тласък той се озова в нея и проникна така дълбоко, че тя прехапа устни, за да не извика. В продължение на няколко секунди остана неподвижен.
— Моя сладка като мед Теодора — прошепна той. — Поискай ме. Надай радостен стон…
Отначало бедрата му се движеха плавно и ритмично; при всеки тласък тя се надигаше леко, за да го посрещне, като изпадаше под омаята на сладостни вълни — всяка нова, по-силна от предишната. С прегракнал глас простена молбата си. Тогава той я вдигна на ръце, придържайки гърба й. Опияняваше се от допира на горещия му дъх върху гърдите си, от собственическия начин, по който ги обхващаше, за да поднесе зърната им към устните си. Да, тя му принадлежеше изцяло — външно и вътрешно — и се опиваше от него, точно както и той от нея, издигайки гургулицата в небесата по своя единствен и неповторим начин.
Върховна наслада разтърси тялото й — едно потреперване следваше друго. С дрезгав вик се вкопчи в раменете му и в този миг той, като великолепен лъв, я сграбчи силно и я изпълни с могъщите си, продължителни конвулсии. Със сподавен стон се отпусна върху нея, а ръцете му все така я обгръщаха.
В продължение на няколко мига се чуваше единствено накъсаното им дишане. Теди отвори очи и премигна. Действителността бавно проникваше в съзнанието й, независимо от бушуващите в нея огньове. Какви щяха да са последствията? Тя лежеше върху масата като обелен зеленчук, с оголено, разтворено сърце. Че го обича неимоверно, започваше да става съвършено ясно. Но какво щеше да прави сега?
През стегнатото си гърло успя да заяви:
— Това… бе… съвсем…
— Знам. — Надигна глава и се усмихна; игривите пламъчета в очите му накараха сърцето на Теди да потрепери. — Направо беше чудесно. Нещо несравнимо. Хайде пак да го направим.
Щом той се наведе отново към нея, Теди тутакси постави ръце на голите му гърди. Не можеха да повторят своето… Не, нямаше да е разумно, още повече, че тя изведнъж се почувства измамница. Чувството й за вина се надигна като невидима стена помежду им. Но пък истината бе че двамата продължаваха да са свързани в най-интимна поза и тя го усещаше как набъбва в нея.
— Не мисля, че…
— Не мисли изобщо — пророни той и сведе глава към гърдите й, които обгърна с ръка. — И не говори.
Езикът му се плъзна по едното зърно, напрегна го болезнено и се насочи към другото.
Теди понечи да се отдръпне, ала постигна тъкмо обратния ефект на онова, което желаеше. Всеки сантиметър от оголената й кожа се докосваше до неговата и това я изпълни с нов силен копнеж.
— Господи, Уинчестър… — прошепна тя. — Моля те. Има неща, които трябва да знаеш.
— Като какво, например? — Усети парещия му дъх върху гърдите си, когато той леко се отдръпна, а после отново се зарови в тях. — Като например какво точно искаш да ти направя ли, Теодора?
— Не… Това го постигаш съвършено…
Дъхът й секна — в момента той пак се плъзгаше по нея. Всеки сантиметър от кожата й пламтеше.