Теди не спомена нищо от тези тревожни новини на англичанина, обзета от терзания да не би да го тласне към нападение, именно защото американците се страхуват от това. Стори й се че остана доволен от информацията за Нощния ястреб. Трябваше умело да насочва желанието на английския капитан за незабавни действия. По-добре да се занимава с тайнствения нощен ездач или с капера който очевидно ще се опита да пробие английската блокада от колкото да нападне малобройните американски войници или американския флот. Така поне живееше с мисълта че не предава никого.
Нищо не спомена за предстоящата си женитба, която щеше да намали възможностите й да събира полезни данни. Не че не бе мислила по въпроса през многобройните безсънни нощи. Една жена не се сдобива с добро образование, без да натрупа самочувствие и самоувереност. Вярваше, че ще успее да се справи, независимо от обстановката. Ако не бе такава, би потънала в дълбоко отчаяние след смъртта на баща им, когато бяха останали без никакви средства. Всяко съмнение в освобождаването на Уил, можеше да превърне двамата с брат й в послушни пионки в игрите на Кокбърн. Естествено, той щеше да ги унищожи така лесно, както уби Аарон, за да се отърве от слабоумното момче и същевременно да даде урок на екипажа си.
Ключът към това да останат живи бе да има полза от тях. Интуицията й подсказваше, че Кокбърн цени силата и уменията на Уил достатъчно високо, за да не го убие поради моментен каприз, стига Теди да му носи информация. Когато се премести в Мирамер, ще намери начин да продължи да го прави. Снощи успя да избегне и Нощния ястреб, и американските войници, нали? А да се измъква от огромната къща на Уинчестър ще бъде къде-къде по-лесна задача.
— Пристигна.
Леля Едуина, обгърната в синя тафта, въздъхна видимо облекчена, нахълтвайки в спалнята на Теди.
— Естествено, че ще пристигне — отбеляза Теди с хладни нотки. — До края на живота си този мъж е в капана на брачно споразумение.
— А, да — вярно. Трябва да си ни благодарна за предвидливостта, мила, независимо че прибягнахме до малко по-твърди методи.
Теди сви устни и погледна леля си с лек укор.
— Предполагам, това е най-многото, което ще изречеш като признание, че сте постъпили подло. Мисля, че трябваше да знам за споразумението, преди той да го размаха пред носа ми.
Леля Едуина се захвана да оправя дантелените маншети на ръкавите си и ненадейно попита:
— Възразяваш ли конкретно срещу някоя от посочените в споразумението точки?
Нещо в тона на леля й накара Теди да смръщи вежди.
— А трябва ли да възразявам?
Леля Едуина я изгледа за миг, после грациозно сви рамене.
— Според мен — не. Така щастието ти е гарантирано, смятам. Да, ние помислихме за всичко. Трябва да призная, че очаквах Уинчестър да възрази срещу…
Леля й млъкна и Теди наклони очаквателно глава.
Очите им се срещнаха. Младата жена усети как руменина се разлива по страните й. Бързо сведе поглед.
— А, онова ли…
— То е в твоя защита, мила. Сън нямаше да ме хване при мисълта как съм предала сладкото дете на скъпата ми Еуджиния в ръцете на непрокопсаник… И той да има право да… Е, разбираш какво искам да кажа.
— Напълно.
— Предполагам, че Уинчестър е наясно със задължението си. Все пак подписа документа.
— Подозирам, че възможността да служи при чичо му се нрави още по-малко.
Леля Едуина придоби замислен вид.
— Да, той не отстъпва от думата си. Трябва да го призная. — Сви рамене, забелязвайки любопитния погледна Теди. — Но с мъж като Уинчестър човек никога не е сигурен докрай. Нищо не е в състояние да го удържи: ни договори, ни споразумения, ни задължения или каквото и да било. — Вдигайки уморено ръка към челото си, Едуина добави: — Кой каквото ще да казва, но денят е изключително горещ за сватба. Добре стана, че Джордж се подсигури, иначе не беше изключено младоженецът да се откаже. Чичо ти е поставил няколко от своите хора при изходите.