Выбрать главу

Рейнолдс не изглеждаше ни най-малко смутен от всичко случило се; бе събрал огромна колекция от инкрустирани със скъпоценни камъни бастуни, които допълваха тоалетите от огромния му гардероб. Страстта му към морето бе намерила отдушник в отглеждането на коне и участие в конни състезания, на което физическият му недъг не пречеше. Страстта му към жените остана не по-малко силна. Често бе споделял пред Майлс, че раняването му и обстоятелствата, свързани с него, само възбуждали по-голям интерес у жените.

Свързваше ги своеобразно другарство, подхранвано от общите им интереси, от равните им способности и еднаквото им презрение към войната и пламенните й защитници. Независимо от това бяха постоянно нащрек един спрямо друг и не пропускаха да се съревновават. Освен това Майлс не вярваше напълно на Рейнолдс.

Откри, че всичките му подозрения се възобновиха, щом очите на Рейнолдс се насочиха през рамото на Майлс към жените, все още отрупани във фоайето. Майлс улови лекото трепване на клепачите на Рейнолдс, което — придружено с едва забележимо разширяване на ноздрите — безпогрешно подсказваше, че внезапно е събуден интересът му.

Майлс не се стърпя и без да премисли думите си или да смекчи тона си рече:

— Дръж се прилично, Рейнолдс. Човек би изпитал желание да те убие само заради присъствието ти в една стая със съпругата му. А какво остава, ако я гледаш по този начин.

Погледът на Рейнолдс се насочи към Майлс. Обезоръжаваща усмивка се появи върху устните му.

— Дори мен не ме бива чак толкова, колкото и неприятно да ми е да го призная. Но трябва да добавя… — Той кимна с главата към фоайето, а погледът му отново се насочи натам, — …че като я съзерцавам, ми е по-леко да понасям горещината. Къде, по дяволите, я намери?

Одобрителните нотки в тона на Рейнолдс раздразниха Майлс и определено го накараха да застане нащрек. Хвърли поглед през рамо към морето от рокли в пастелни тонове и видя няколко доста масивни разголени гърбове. Нямаше начин стройната фигура на Теди да не се открои. Даде си сметка, че ако всички тези жени бяха загърнати само в чаршаф, пак щеше да я различи безпогрешно. Особено в гръб. Очевидно бе съхранил този спомен в съзнанието си.

Макар начинът, по който бялата коприна обгръщаше бедрата й, да го изпълваше с примитивно задоволство, точно в момента не му се искаше да си припомня чудесните й форми. Тя се наведе да приеме букет цветя от някакво детенце. Коприната се опъна, подчерта тънката й талия и обгърна ханша й. Откри се забележителна гледка — наслада за всеки мъж с гореща кръв, пък бил той и без капка въображение. Рязко и съзнателно Майлс се обърна към Рейнолдс и застана така, че да му попречи да види картината. Дари го с хладна усмивка, която стана още по-широка, когато забеляза видимото недоволство в клюмналия нос на Рейнолдс.

— Запознахме се преди три седмици — отвърна Майлс и удоволствието му стана двойно, когато облечен в ливрея прислужник му поднесе кристална чаша.

Виното се спусна като хладен поток по гърлото му.

Веждите на Рейнолдс се стрелнаха нагоре.

— Явно срещата е била доста пламенна.

— Определено.

— Радвам се. — Рейнолдс се загледа в чашата си с вино, преди да продължи: — Слуховете, разбира се, описват съвършено други обстоятелства.

— Винаги така правят.

За разлика от Майлс, Рейнолдс отпи бавно, замислено, наслаждавайки се на богатия вкус на напитката.

— Човек никога не знае на кои точно приказки за теб да повярва. Досега не съм се изненадвал дори от най-невероятните слухове, а, позволи ми да добавя, чувал съм какво ли не за прекарването ти в пустинята заедно с няколко жени от харема на алжирския бей… — Той направи пауза, ала Майлс не се обади. Рейнолдс сви безразлично рамене и продължи: — Но не ми помагаш особено, като не ми казваш точно какво се е случило тогава. Вероятно именно затова вярвам на всичко чуто за теб. Трябва да ти призная: пристигнах тук напълно убеден, че встъпваш в прибързан брак, скрепен със споразумение. Не разбирам как си попаднал в подобно положение, особено след като те познавам, но това всъщност не ме тревожи. Просто не мога да повярвам на приказките как се е случило всичко. Наистина, сега, когато видях младата дама, искам честно да си призная: напълно разбирам защо не си могъл да се въздържиш. Дори аз щях да пренебрегна предпазливостта и да рискувам. И вероятно, щях да предпочета тегобата на женитбата, вместо относителната свобода да получа куршум в бедрото.