Именно затова той изобщо не смекчи резкия си тон, когато завари Рейнолдс да помага на Деймиън да се надигне от стола.
— Остави го! — изръмжа Майлс. Гневът му веднага направи впечатление на чувствителния Рейнолдс. — Нека сам се оправя.
Русокосият се засмя дружелюбно.
— Не го ли засрамихме достатъчно за един следобед? Най-малкото можем да му помогнем да се настани в каретата.
— Той си е виновен — сряза го Майлс. — Да не е пил толкова.
— Събитието смая всички ни, стари приятелю. Нищо лошо не се е случило.
Майлс изсумтя нещо неразбираемо и насочи ядосан, безмилостен поглед към братовчед си.
— Дори да трябва да го вържа за седлото, той ще язди до мен през целия път до Мирамер. Съп… Искам да кажа — Теодора, ще разполага с цялата карета.
Без да обръща внимание на смаяното „Аха“ на Рейнолдс, хвана Деймиън за реверите и го изправи на крака.
Погледът му неволно се смекчи, когато младежът вдигна към него воднистите си зачервени очи и с мъка изрече:
— Прости ми, братовчеде. Страшно се срамувам. Аз…
— Стига. — Майлс прокара ръка по предницата на униформата му, за да я оправи, и го обърна към вратата. — Съсредоточи се върху необходимостта да вървиш изправен.
Деймиън се стегна като човек върху палубата на разлюлян от вълните кораб.
— Виното замая главата ми. То…
Независимо от заканите си преди миг, Майлс го хвана под ръка и му помогна да тръгнат към вратата.
— Всичко ми е ясно, Деймиън.
— Но аз наистина бях изгубил контрол над себе си, Майлс. Можех да те застрелям.
— Не, нямаше да го сториш.
— Толкова ли бе сигурен в появата на Рейнолдс?
— Той изненада и двама ни. Не, Деймиън. Човек има един особен поглед в очите, когато се готви да убие.
— Искаш да кажеш, че не съм в състояние да извърша действието докрай и по някакъв начин очите ми ме издават?
— Да, точно така.
— Обиждаш ме, братовчеде.
Майлс изсумтя и процеди през зъби:
— Напротив. Тази мисъл може да те успокои.
— Да ме успокои? Та нали съм войник? И във вените ми тече кръвта на Уинчестърови. Ето, успя както винаги да ме вдъхновиш.
Майлс спря — вече бяха излезли във фоайето.
— Да те вдъхновя за какво? — осведоми се той.
Замъглените очи на Деймиън се вторачиха в него.
— Ами да се науча да убивам, разбира се. Ако ще загивам трагично млад, добре е да отнема живота на няколко от проклетите англичани.
Майлс стисна по-здраво ръкава на Деймиън, докато младежът се мъчеше да се освободи.
— И ако оцелееш, как ще живееш с мисълта за кръвта на тези хора върху ръцете си?
Деймиън се облегна върху рамото на Майлс. След кратко мълчание отвърна:
— Ами като теб. Сигурно ще се измъчвам и тормозя. Но това те прави още по-голяма загадка от предците ни. Все едно — както и да постъпя, няма да опетня името Уинчестър.
Майлс прехапа устни, за да не изрече думите, които бяха на езика му. Деймиън се отскубна от него и се насочи към входната врата, широко отворена от прислужник в ливрея.
— Боже, стари приятелю, държиш се така бащински.
Майлс дори не погледна към Рейнолдс, макар думите да го смутиха.
— Така сръчно и безшумно се придвижваш, Рейнолдс. Започвам да си питам дали въобще ти е нужен бастун.
Рейнолдс гръмко и жизнерадостно се засмя.
— Нищо чудно в следващия миг да заявиш, че именно аз съм Нощния ястреб, за когото всички приказват.
Майлс стрелна Рейнолдс с поглед.
— Това признание ли е?
Злорадата усмивка на Рейнолдс подсказваше, че възнамерява да запази тайните си. На глас обаче изрече:
— Няма така лесно да се отървеш от мен. Вярно е, че да бъде заподозрян човек в наши дни е достатъчно да притежава черен кон. — Рейнолдс вдигна вежди очаквателно, но Майлс само го изгледа хладно. — Ние, американците обичаме, когато сред нас се крие предател.
— Значи ти си сред тази група, така ли?
Рейнолдс го изгледа озадачено.
— А ти не си ли? Та свободата ни е заплашена. Впрочем отлично го знаеш. Вероятно по-скоро мислиш за други неща. Например за живота на братовчед си.
— Твърдо е решил да загине геройски. Войната се явява достатъчно удобно средство. — Тонът му беше суров. Вниманието му бе привлечено от далеч по-важен въпрос, който вече няколко вечери му пречеше да спи. Или самозванецът не бе дръзвал да излиза след последната им среща или му бяха поникнали криле. — Хванаха ли този тайнствен Нощен ястреб?