Рейнолдс поклати глава.
— Не че съм чул кой знае какво, разбира се. Та аз прекарах по-голямата част от следобеда в опит да се измъкна от розовата градина на Едуина Фаръл. Там нямаше никакви морски офицери. Само съпругите им. Но, предполагам, ти не знаеш нищо по въпроса…
Майлс го дари с хладна усмивка.
— Поради каква причина бих…
— Да, да, естествено. Убеден съм, че всеки американски морски офицер би ми завидял за маневрите, които демонстрирах в розовата градина. Но да се върна на въпроса ти. Стори ми се, дочух някой да споменава, че Нощния ястреб бил забелязан снощи след полунощ на юг от носа.
Майлс стисна зъби. Пропуснал го е. Онзи пак му се бе изплъзнал. По дяволите. Часове след полунощ продължи да претърсва района около носа. Внимателно наблюдаваше закотвения военен кораб за някакви издайнически сигнали. Не забеляза нищо. Срещата вероятно е продължила съвсем кратко. Прекалено кратко. А измъкването на самозванеца бе станало така безшумно, както изгряването на луната над хоризонта.
— Успял да избяга, преди войниците да достигнат брега. — добави Рейнолдс. — Доста хлъзгав тип. Не завиждам на хората, натоварени със задачата да дебнат появата му в тъмнината. Струва ми се невероятно трудно. Сигурно никога няма да го заловят.
Не, те няма. Но Майлс ще успее. И когато го стори, онзи ще си получи заслуженото, задето се е опитал да го прави на глупак. С всеки изминал ден цената, която самозванецът щеше да заплати, ставаше все по-голяма.
— На Дяволската нива, следващата събота.
След краткото напомняне за надбягването, Майлс напусна фоайето и къщата, за да изчака появата на съпругата си. Под безмилостното лятно слънце той крачеше напред-назад по алеята, докато Деймиън дремеше на седлото. След тридесетина минути Теди се появи, съпроводена от слугите, които носеха чеиз, достатъчен за десет младоженки. Цялото търпение на Майлс се бе изчерпало. Нови петнадесет минути бяха посветени на сълзливи сбогувания, прегръдки и внезапното решение кобилата Клио да замине с Теди за Мирамер, като подарък от семейство Фаръл.
С церемониална и хладна учтивост Майлс помогна на съпругата си да се настани в каретата, по чиито врати изпъкваше гербът на рода Уинчестър. Провери дали Клио е добре завързана, качи се на Зевс и заби пети в хълбоците му. Ако настроението му бе друго, щеше да сподели каретата с Теди. Въздухът около нея бе някак по-свеж. Но през този ден не възнамеряваше да се подлага на нови изпитания.
Принудиха го прекалено много пъти да се види като глупак — повече, отколкото бе по вкуса му. Налагаше да се пребори с това чувство. Да постигне нещо. Дори чисто физическото усилие — пък било то и като обере цяла тютюнева нива — би го накарало да се почувства удовлетворен. Или още по-добре — да напълни и натовари огромните бъчви. Или да подготви нова нива за засаждане. След сутрешния дъжд почвата е влажна и пръхкава; превъзходна за садене.
Възнамеряваше да складира в трюмовете на кораба си първокласен тютюн, за да бъде готов да отплава до месец. Войната няма да му попречи. Както няма да го спрат съпругата му или някакъв самозванец.
Глава 8
От високия прозорец в западното крило на Мирамер Теди наблюдаваше залеза със скръстени ръце и сключени вежди. Природата й предоставяше великолепен, носещ наслада изглед. Но колкото и странно да бе, потъващите слънчеви лъчи я изпълваха с безпокойство.
Би трябвало да се чувства като мъркащо от удоволствие коте пред купичка сметана. Всичко бе преминало съвсем гладко. Тя, заедно с целия си багаж, вече бе настанена в най-представителната, според всеобщото мнение, плантация в цяла Вирджиния. Спалнята й, разположена в предоставеното й крило, имаше размери на малко жилище в Лондон, и се намираше достатъчно далеч от когото и да било в къщата и особено от Уинчестър. Не го бе виждала откакто я настани в каретата с обичайното си пренебрежително отношение. Дори Деймиън бе потънал някъде из дванадесетте спални на Мирамер, несъмнено, за да си отспи и да преодолее опиянението от виното и срама си преди да се включи във военните действия и да получи цялата слава, които утрешният ден щеше да донесе.
Би трябвало да е доволна, че никой не я безпокои. А защо, по дяволите, не се чувстваше удовлетворена?
Хвърли поглед към хоризонта, без да е съвсем сигурна какво точно очаква да види. Пред очите й се ширна половин километровата алея между черната желязна порта и тухления зид около къщата — виеше се между тютюневите ниви, няколкото големи бараки и колибите на слугите чак до пътя. Неугледни тютюневи ниви се стелеха от двете й страни. Вятърът поклащаше леко листата на стеблата. В един от парцелите работници се придвижваха сред високите стебла, като сечаха с остри ножове върховете им; други пренасяха товарите до складовете. В съседна нива — там тютюнът не бе избуял така високо, малко негърче, въоръжено с дълъг прът, гонеше угоени пуйки. Теди не успя да си обясни защо го прави — на птиците им бе позволено спокойно да кълват стеблата. В трета — голи до кръста негри забиваха дълбоко рала в черната почва. Други преобръщаха земята с мотики и я оставяха разорана и пръхкава. Зад тях се придвижваха деца и правеха равни купчинки от пръстта.