Наблюдавайки всичко това и при положение, че не бе свършила нищо освен да се преоблече, и то с неохотната помощ на мълчалива млада негърка с големи очи, Теди си даде сметка колко безполезна и безсмислена е всъщност ролята на господарката на плантацията. Освен ако не предприеме нещо. Изобщо не желаеше да се чувства ненужна. Изолирана и безполезна. Нищо чудно, че е толкова неспокойна.
Миг преди да обърне гръб на прозореца, погледът й попадна на един мъж — ореше земята непосредствено отвъд предната стена на имението. Нещо в движенията му, начинът, по който се придвижваше зад коня, лекотата, с която направляваше ралото, й направи силно впечатление. Докосна с пръсти стъклото, загледана в играта на мускулите по гърба и раменете му, която караше кожата му да блести с махагонови оттенъци. Имаше едри ръце с масивни китки и дълги пръсти — в момента стискаха дръжките на ралото. От дъха й стъклото се замъгли и тя го избърса, за да вижда. Беше обърнал ралото и сега пред нея се очертаваше великолепния му гръб: широк в раменете, постепенно се стесняваше към талията, за да прелее в добре оформен таз и бедра под прилепнали черни панталони. Очите й се присвиха — по гърба му пълзяха резки: белези от удари с камшик. Такива следи никога не изчезват напълно. По някаква неясна причина си помисли, че Уинчестър никога не би прибягнал до подобни методи с робите си.
Мускулите на бедрата му се стегнаха, докато натискаше с крак палешника и забиваше ралото по-дълбоко. Спря, прокара ръка през лицето си, после свали бялата кърпа от главата си. Със странно вълнение тя проследи как прокара кърпата през лицето си. Нещо в движението й се стори познато; така познато, както и буйните черни коси, които в момента паднаха върху раменете му. Тогава той се извърна и тя успя да зърне лицето му.
Преглътна и усети гърлото си съвсем пресъхнало.
Беше Уинчестър.
Той каза нещо на работещ наблизо орач — едър мъж с грациозни движения, а после се обърна към децата, които оформяха гнездата за садене. Двамата мъже размениха още няколко думи, след което Уинчестър одобрително кимна. После съвършено неочаквано се усмихна, лицето засия и дори от разстояние се забелязаха появилите се в очите му игриви пламъчета.
Теди силно се притисна към прозореца; пръстите й продължаваха да лежат върху стъклото. Усети как я облива топла вълна. С леко отворени устни проследи как той се обръща да огледа свършената работата. При това движение кожата на гърдите му проблесна под слънчевите лъчи. Под черните косъмчета тя искреше като разтопен бронз. Господи! Как добре помнеше топлината на тези гърди, които се притискаха към нейните, играта на мускулите под допира на пръстите й, замайващото усещане от силно мъжко тяло, опряно в нейната трепереща снага. Усети някаква празнина в себе си, копнеж, който бе така дълбок и първичен, че едва не извика.
— Нуждаете ли се от нещо, госпожо?
Теди рязко се обърна и едва не се залепи за прозореца. Жена, облечена в рокля от сив муселин, каквито носеха прислужниците, стоеше зад гърба й. Появата й изглеждаше още по-зловеща заради безшумните стъпки, с които бе прекосила стаята. От друга страна Теди трябваше да признае, че и цял взвод войници да бяха минали само преди миг през спалнята й, въобще нямаше да ги чуе.
— Не-е… — заекна тя, неспособна да се отърси от чувството, че са я заловили да прави нещо нередно.
Сивите очи на жената се насочиха към прозореца и се спряха на нещо отвън.
— Днес е решил да поработи на нивите. Повечето бели не стъпват в тютюневите парцели и никога не вършат работата на най-низшите ратаи.
Теди я стрелна с очи, но се въздържа от язвителната реплика, понеже нещо в тона на жената й се стори странно: бе сдържан, но същевременно издаваше някакво собственическо чувство. Теди се пребори с обзелата я неловкост, без да откъсва поглед от прислужницата. Бе с около педя по-ниска от пея, няколко години по-възрастна и с приятна фигура: тесни рамене, слаби ръце и ханш като на младо момиче. Добре ушитата рокля й стоеше безупречно и бе силно опъната само на гърдите, където сякаш щеше да се пръсне при всеки дъх, който си поема. Вдигнатите коси под бялото боне имаха цвят на лен, а върху извънредно бледото й лице като единствено цветно петно се открояваха пълните й розови устни. Както при повечето прислужници лицето й бе безстрастно и в поведението й нямаше нищо необичайно. Тогава, кое караше Теди да се чувства така несигурна?