Джили леко пое дъх, а очите й — със сигурност нарочно — не се откъсваха от ерекцията му.
— Майлс…
За жена, научила се да владее израза на лицето си дори при най-големите бедствия, сполетявали реда в къщата, тази вечер тя не приличаше на себе си. Косите се пилееха свободно спуснати по тесните рамене, а тенът й напомняше алабастър под светлината на свещ. Дълбоко разкопчаната й рокля му позволяваше да зърне нежната материя на долната риза, едва покриваща гърдите й. Пръстите й си играеха с копчетата и едната й ръка се протегна към него, докато той енергично триеше раменете си с кърпата.
— Дай на мен, Майлс.
— Няма нужда.
Улови ръката й във въздуха и нежно я стисна, впивайки очи в нейните.
— Не тази вечер, Джили.
— Защо не тази вечер? — тихо и умолително попита тя, като започна да разкопчава останалите копчета на роклята. Притегли ръката му към себе си и го остави да усети целия плам на наедрялата й гръд. — Тази вечер ти имаш нужда от мен, господарю. Толкова силно те желая. Дай да облекча копнежа ти.
С непривична настойчивост тя пристъпи към него и притегли главата му към своята — поднесе му устните си и притисна тялото си към неговото, за да му достави по-голямо удоволствие. Колкото и да не му се вярваше, откри, че е напълно студен към нея. Тази вечер му беше физически невъзможно да я люби. Майлс се стегна вътрешно, преди устните им да се докоснат.
— Съжалявам, Джили.
Все едно я зашлеви. Лицето й доби ледено изражение. Очите й се спуснаха надолу и отбелязаха изчезналото му желание със стисване на устните.
— Както кажеш, господарю.
Той захвърли кърпата и взе тъмносиния копринен халат, който плътно завърза на кръста. Не изпитваше никаква потребност да дава обяснение. Никога не бе го правил пред никоя жена, особено пред тази, която от началото на връзката им преди осем години знаеше, че той не е обикновен мъж с обикновени желания. През годините тя се бе сблъсквала многократно с неговото пренебрежение или отхвърляне, но никога не му бе искала обяснение. Тази вечер обаче тя издаде раздразнението си както бе показала привързаността си само преди секунди.
Реши да не й обръща внимание, макар да изпита нещо подобно на угризение. Вратата се затвори зад гърба й с трясък, тишината отново го погълна. За миг се загледа в тъмнината отвъд прозорците — ясно видя как огромното легло зад него се отразява в стъклото. Само глупак би се отдал на спомени там, където те го преследват най-силно. През последните няколко нощи не бе сънувал ужасите на затворничеството, не бе изживявал и кошмарите, свързани с отказа му от опиума. Вместо това допирът на чаршафите до тялото му действаше като досег до копринената кожа на женски нозе, а изшумоляването им напомняше бездънните въздишки на невинна девойка. Грабна чашата и свещта и излезе от стаята с намерението да намери покой някъде из дълбините на притихналата самотна къща.
С чиния в едната ръка и чаша вино в другата Теди мина през странична врата към коридора, който разделяше на две внушителната сграда. С растящо любопитство продължи по оскъдно осветения проход, като спираше да надзърне в малкото стаи, оставени разтворени. Музикалният салон с високи прозорци с изглед към реката тънеше в тишина и тъмнина, а лунните лъчи озаряваха пианото със синкаво сияние. Мина край няколко малки всекидневни, всичките неприветливи, оскъдно мебелирани; после отмина четири затворени врати. Без свещ, с която да осветява пътя си, изследванията й бяха силно ограничени. Освен това бе нетърпелива да свали костюма за езда и да облече нещо по-подходящо за голямата жега. Дори след като бе разкопчала горните копчета на синята си рокля, за да разхлади пламналото си тяло, кожата й лъщеше от избилите капчици пот.
Спря се пред леко открехната врата. През процепа струеше, макар и слаба, светлина от запалена свещ и придаваше на стените меки златисти оттенъци. Побутна вратата и откри, че сиянието се излъчва от полици, отрупани с луксозно подвързани книги от пода до тавана. Не се нуждаеше от никаква друга покана.
Първо й направи впечатление миризмата: познатата миризма на хартия витаеше из цялото помещение. Книжарницата на баща й миришеше по същия начин: на нещо задушевно, топло, приканващо, сякаш я насърчава да се отърси от всичките си грижи и да се зарови между страниците. Но в тази стая се долавяше и приятният аромат на пчелен восък, тютюн и на нещо друго, което в момента й убягваше, но накара сърцето й неволно да се разтупти, а същевременно да забрави, че навлиза в чужда територия.