— А би трябвало. — Предупреждението прозвуча недвусмислено. Както и скритото обещание. — Ти си достатъчно съблазнителна, за да изкушиш всеки мъж да наруши обета си. Дори това да означава, че се обрича на вечни мъки в ада. Ти се оказа права, моя прекрасна Теодора — продължи той дрезгаво. — Преследват ме спомени. Спомени, как ти си под мен…
Тя потрепери и затвори очи, за да попречи на оживялата представа да обземе и нея. Той прекара палец по брадичката й и същевременно нежно плъзналата му по гърба й ръка притисна гърдите й към неговите — обзе я чувството за потапяне в неговата топлина. Тя направо се давеше в нея, потъваше стремглаво, обзета от великолепните усещания, които той предизвикваше с нашепваните думи и изкусителния допир на пръстите си.
— И ти си спомняш — пророни той с видимо задоволство. Подхвана брадичката й и поднесе устните й към своите. От широките му гърди се изтръгна шепот: — Устните ти бяха сладки като череши онази нощ, зрели…
Тя неволно затвори очи.
— Моля те, недей…
Но независимо от умолителния й тон пръстите й се впиха в раменете му.
— Няма да успея да се задоволя само с една целувка — прошепна той. — Трябва да те имам цялата. Всяка частица от теб.
Тя потрепери, потопена в пробудени желания, а устните й копнееха за неговите, младото й тяло имаше нужда да се освободи от натрупващото се напрежение, което свиваше стомаха й и разпалваше огън между бедрата й. Дори да искаше, нямаше да успее да прикрие отклика си.
— Иди се легни, Теодора — каза той грубо, а очите му изведнъж станаха хладни. — Аз няма да се спра. Само ще ти причиня болка. Върви.
Пусна я така внезапно, че тя почти залитна. След като отвори широко вратата, той мина край нея и я изгледа студено и враждебно. Настани се на стола зад бюрото и заби глава в разпилените отгоре листа. Отново бе станал хладен и далечен.
Теди се отдръпна от стената и приближи към бюрото. Едва сдържаше гнева и раздразнението си, което пролича от леко разтреперания й глас:
— Ти ми позволи да съзра мъжа зад звяра тази вечер. Защо?
Той дори не я погледна.
— Очевидно допуснах грешка. Глупаво бе от моя страна. Не ми е нужно твоето съжаление.
— Няма и да го получиш, уверявам те. Всякакво съчувствие, което бях готова да изпитам към теб, изчезна напълно.
Той рязко вдигна очи.
— Защото не те любих ли?
Теди се изчерви силно.
— Говорех за… приятелство помежду ни.
Черните му вежди се вдигнаха озадачено.
— Между мен и теб?
Теди стисна зъби и се постара да изглежда невъзмутима под втренчения му взор.
— Глупаво би било някой да пожелае да е приятел с теб, нали?
— Определено.
— Деловото партньорство е доста по-приемливо.
— Напълно съм съгласен.
— Добре. Ще се срещнем тук утре в единадесет и аз ще очертая моята роля в това партньорство.
— Да се уговорим за десет.
— Готово.
Тя сведе глава, извърна се и направи три крачки, преди гласът му да я закове на място.
— Не ме интересува дали хората ме харесват, Теди. Това никога не ме е занимавало.
Хвърляйки поглед през рамо, тя отвърна:
— Тогава ще си умреш тъжен и самотен, Уинчестър. И всичките ти усилия плантацията ти да процъфтява ще отидат напразно.
Напусна стаята, преди измъчения израз в очите му да я накара да промени решението си.
Глава 9
— К’во ви става, че, приличате на човек не спал цял месец?
Премигвайки на светлината на сутрешното слънце Майлс стрелна Саймън с поглед, който би смразил доста хора. За последен път бе гледал така сурово хората, които определи да ремонтират и натоварят Левитан за предстоящото плаване. Майлс бе събрал екипажа сред типове, ползващи се с най-долна слава по бреговете на Вирджиния и Албемаръл. Имаше грубияни, дори направо престъпници, а нищо чудно и дезертьори, но всички бяха готови на какво ли не, за да забогатеят бързо и лесно. При по-внимателно вглеждане приличаха на банда хитри, коварни пирати. Ала бяха все безстрашни мъже. Майлс им обеща да ги направи богати, когато достигнат Антилите. Оказа се добро средство против отлаганията и скуката — чести спътници при подобно начинание.
Независимо от всички пречки, те нито веднъж не подложиха на съмнение обещанието му, нито възразиха срещу плановете му. Явно сред тях все още се ползваше със завидна репутация. Саймън обаче, за огорчение на Майлс, изглежда не се влияеше от бурните и мрачни настроения на господаря си. На свъсения му поглед отвърна с усмивка, а после закрачи редом с него.
Според установения вече навик и този предобед те минаха през жилищата на ратаите, за да се погрижат за болните и да нагледат няколкото жени в напреднала бременност. Това беше задължение на всеки собственик на плантация, защото лекар имаше само в Ричмънд — твърде далеч, за да го викат при всяко заболяване. През годините Майлс бе изродил няколко бебета, бе шил ръце, разпрани от ножовете, с които се прибираше тютюна, бе намествал счупени крайници, дори неведнъж бе упълномощаван като магистрат и имаше право да венчава своите роби.