— Независимо от това — отвърна той с все същите галещи нотки, — предаността му към вас, и единствено към вас, ще е вечна. Ще ви донесе нечувани наслади, уверявам ви.
— На мъжете не може да се вярва, господин Джул — високомерно отбеляза тя и леко насочи чадърчето си към него.
— Бих се насладил на възможността да ви убедя в противното.
— Опасявам се, че ще ви разочаровам.
— Никога.
— Или поне силно ще ви раздразня. Аз проявявам упоритост и рядко променям мнението си.
— Нямам сили да се въздържа и да не си представя безбройните методи, които бих приложил, за да променя начина ви на мислене. В главата ми например се върти представата за дълги, спокойни следобеди, посветени на нежно убеждаване.
Теди безпомощно сви рамене и въздъхна престорено дълбоко.
— Усилията ви ще са напразни. Приемете, че е глупост, но винаги бих заложила на някое по-неугледно, покрито с белези животно. Под некрасивата си външност понякога те притежават силно сърце и благороден темперамент, макар често прикривани зад грубо поведение. — Той я погледна изпитателно и тя неволно се изчерви — даде си сметка колко откровено е говорила. — Наистина, Джул, загубена съм за тази кауза.
— Но вие не сте влюбена в него.
Цялата кръв се оттегли от лицето й. Краката й се подкосиха. Премигна насреща му — изобщо не бе очаквала подобен обрат.
Очите му се присвиха; игривите пламъчета бяха изчезнали.
— Не — промърмори той, — струва ми се, че не сте.
— За какво говорите, Джул?
Внезапната му лъчезарна усмивка накара дъха й да секне.
— Едно нещо ще ви кажа за истинските мъже, мила моя. Те никога, ама никога не пропускат предоставената им възможност. На това можете да заложите всичките си пари. А що се отнася до неугледните животни, дори някога да са били благородни, те ще прекарат целия си живот без да оползотворят дори една възможност, може би защото са прекалено горди и упорити, за да разберат, че е в ръцете им, преди да е станало прекалено късно.
Долови известна горчивина и хлад в тона му, сякаш той си спомняше нещо отдавна минало. Очевидно Джул Рейнолдс криеше доста нещица под елегантния си външен вид и никак не бе готов да ги споделя. Теди сложи ръката си в ръкавица върху неговата.
— Дори и Доблест някога е бил мръсен, предполагам.
Изразът на лицето му се отпусна и той отново се усмихна, а гласът му стана съзаклятнически нисък.
— Не казвайте на никого, но зад парадната си външност той е истински плебей. И мръсен като всички останали.
— Но добре се представя.
— Няма друг избор.
Теди му се усмихна и сърцето й се стопли.
— Обещавам на никого да не казвам, Джул. А вие трябва да ми обещаете да останете мой приятел.
Джул въздъхна тъжно.
— Мила моя, продължете да ме гледате така и съм готов да обещая всичко.
С крайчето на окото си Теди долови някакво движение.
— Уинчестър — прошепна тя, почти на себе си.
Веднага щом го съзря, усети, че кръвта й кипва, а роклята я задушава. Очевидно току-що пристигаше, но не се спря при Див вятър и Саймън. Насочи се право към Теди и Джул. Белите ръкави на ризата му се вееха. Силните му бедра бяха обути в прилепнали панталони, които потъваха в черните ботуши. Движеше се с решителни широки крачки. В очите му горяха тъмни пламъци, а стиснатите му устни очертаваха мрачна, безпощадна линия. Теди притисна ръка към сърцето си — то лудо туптеше под светлата коприна.
Джул хвърли поглед през рамо.
— О! Той пристигна. И очевидно е в отвратително настроение. Причината, несъмнено, ще се изясни всеки момент. Ако инстинктът не ме лъже, породено е от факта, че съпругата му заговорничи с врага.
— Не сме направили нищо нередно — каза Теди, но руменина заля лицето й.
— Опитайте се да го кажете на него. Уинчестър явно ревнува. Я гледай ти. — Рейнолдс се взря в нея и добави замислено: — Жалко, че никога не бихте се изчервили така заради мен.
Теди го стрелна с очи.
— Джул…
Той вдигна ръка, за да я прекъсне, а после се наведе към нея и тихо продължи:
— След като ще загубя облога, което започва да става все по-очевидно, хайде поне малко да се повеселим. Ще се включите ли в играта?
Теди премигна насреща му.
— Не знам какво сте намислили… Не смятам, че е разумно…
— Доверете ми се и после ще ми бъдете благодарна. От личен опит знам, че, ако имаш насреща си мръсни неугледни зверове, никак не вреди леко да им се дръпне опашката. — Рейнолдс вдигна уверено вежди и изправи рамене, сякаш се готвеше за бой. — Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие от това, да дам на съпруга ви заслужен урок.