Тя отвори очи, премигна тревожно, несигурна накъде е безопасно да обърне поглед — бистрата вода във ваната във всеки случай, бе най-неподходящото място — преди да извърне пламналото си лице към прозореца.
— Представа нямах, че ще те намеря във ваната без… искам да кажа… че ще попадна, докато…
— Не, няма откъде да знаеш, че се къпя без дрехи, колкото и странно да ти изглежда. Иначе, предполагам, въобще нямаше да дойдеш, дори ако къщата гореше. Разбира се, имаше възможност да побегнеш в мига, когато отвори вратата. Но не го стори.
— Не допусках, че ще искаш да разговаряш с мен, освен ако не те сваря по някакъв начин неподготвен.
— В това отношение определено успя — увери я той тихо и присви очи, за да вижда по-добре сияйния й профил.
Все още помнеше вкуса на устните й, които в момента леко потреперваха.
— А и знаех, че очакваш някого.
— О! Това ли? — Изведнъж го обзе странно желание да й обясни. — Тя е…
— По дяволите, имам представа каква ти е!
Долови известни пискливи нотки и напрежение в гласа й. Същевременно установи с какво самодоволство, макар и за миг, се изпълват гърдите му, преди отново да изпита потребността да я извади от очевидната й заблуда.
— Джили е с мен откакто се върнах от Триполи. Тя е…
— Не ми обяснявай.
— Но искам да го направя!
— Моля те, пусни ми ръката.
— Няма, защото ще си тръгнеш.
— Това е единственото порядъчно нещо, което мога да сторя. Ти си без дрехи.
— Права си. Но това не ми пречи да ти обясня. Особено когато става дума за недоразумение.
Нослето й се вирна още сантиметър нагоре, а очите й избягваха да срещнат неговите. Приличаше на изпълнена с негодувание учителка. Никога не бе изглеждала по-привлекателна в очите на Майлс, отколкото в този момент.
— Напълно разбирам, Уинчестър. Докато получавах образованието си, разбрах, че мъжете имат онова, което обикновено се нарича „потребности“. То, доколкото схванах, е естествено и извън контрола им. Незадоволяването на тези потребности води до мъки и неудобство, да не говорим за отражението върху разсъдъка. Само за няколко месеца един мъж е в състояние напълно да полудее.
Майлс усети как устните му се извиват в усмивка: представи си как с широко отворени очи Теди скришом наблюдава съучениците си.
— Невероятно образована си по въпроса.
— Благодаря, Уинчестър. Така че напълно разбирам. Ни най-малко не ме ядосва или разстройва нещо, което е изцяло извън контрола ти. И никак не ме интересува кого избираш, за да задоволиш тази потребност…
— Естествено.
— …пък било то Джили или русата вдовица с пискливия глас…
— Имаш предвид Лидия.
— Която ще да е. Наистина никак не ме интересува.
— Очевидно. Тогава не те интересува и фактът, че съм бил предан съпруг.
Тя преглътна и го стрелна с поглед, но бързо се извърна. Брадичката й обаче се разтрепери.
— Не. Наистина никак не ме интересува. Защо да ме е грижа? Нали имаме споразумение?
— Вярно, обвързани сме с брачно споразумение — промълви той и прокара палец по китката й. — Ами ако полудея, Теди?
— Джили няма да го допусне.
— Джили няма нищо общо с това. Нито пък Лидия или която и да е друга жена. С изключение на една.
На Теди направо не й достигаше въздух. Цареше пълна тишина. Майлс пусна китката й и зарови пръст под ръкава й. През премрежени очи се загледа как гърдите й се надигат. Цялото му тяло се вцепени.
— Кажи ми защо дойде тук, преди да премисля и да наруша задълженията си според споразумението.
Тя се извърна към него — очите й сияеха от неизказани желания. Устните й се разтвориха, за да прошепне:
— И кои точно са тези задължения?
Той се надигна от водата, пламнал от страст; кръвта му кипеше неконтролируемо. Устните й се разтвориха, очите й се разшириха и тя щеше да падне назад, ако не бе я прихванал за раменете и притеглил към себе си.
— Няма да има никакви игрички помежду ни — процеди той през зъби; едва се сдържаше да не впие устни в нейните. Всеки сантиметър от тялото й се наместваше по неговото, сякаш бе създадена за тази цел. — Бъди спокойна. Ще оставя желанието ми към теб да ме подлуди, но няма да му се подчиня и така да попадна в лапите на чичо ти. Всичките ти усилия са напразни. Не можеш да ме съблазниш.
Тя премигна насреща му — очите й представляваха две огромни теменужени езера.
— Не дойдох тук да те съблазнявам. Искам просто… да обясня, че нямам нищо общо със залога на Рейнолдс. — Сложи длани върху гърдите му и досегът й предизвика вълни от желания по тялото му. — Исках… да ти кажа, че се молех ти да спечелиш надбягването. А също така исках… да облекча болката ти…