— Не ми е нужна утехата ти — изръмжа той и я стисна още по-силно — дивият му копнеж по нея се изплъзваше изцяло от контрола му.
Господи, как би предпочел да бе признала съзаклятието си с Рейнолдс. Това щеше да му донесе някакво спокойствие, щеше да укрепи съпротивата му. Колкото по-невинна бе тя и колкото по-чистосърдечно му предлагаше утехата си, толкова по-неустоима ставаше. Никога не бе изпитвал подобни мъки. Умът му не побираше как ще оцелее.
Пусна я, сграбчи кърпа от близкия стол и я омота около кръста си — очите му нито за миг не се откъснаха от нейните.
— Предупреждавам те — процеди той през стиснати зъби, като се стараеше да се овладее. — Преодолявал съм изкушения къде-къде по-големи от сладко нашепваните ти слова или изваяното тяло. Побеждавал съм дяволски коварни врагове. Със зъби и нокти се изтръгнах от дължащата се на опиума лудост, обзела ме насред пустинята. Няма да допусна една жена да ме постави на колене…
Искаше да я разтърси, да я прогони от мислите си, ала откри, че е безпомощен, че ръцете му могат единствено да галят нежно кожата й. Хвана я за раменете и я придърпа към себе си. Сочните й устни се разтвориха; усети дъха й, който го преряза като огнен меч. Едната му ръка подпря главата й и пръстите му се заровиха в копринените й къдрици, струящи като водопад по раменете.
— Никакви игрички — изръмжа той. — Чуваш ли ме?
— Никакви игрички — повтори тя шепнешком, докато ръцете й обгръщаха врата му. — Майлс… — Подобно на гъвкава върба се изви в ръцете му и му поднесе устните си. — Не знам защо, но отчаяно искам да те целуна, Майлс.
— Не знаеш какво правиш, Теди…
— Знам, че не знам — пророни тя, надигайки се на пръсти, и той усети дъха й върху устните си. — Научи ме.
Майлс застина.
— Отвори очи, Теди. Погледни ме.
Гъстите мигли се вдигнаха нагоре.
— Какво значи да се консумира брака, Майлс?
Майлс стисна зъби.
— Не ми харесва в каква посока тръгва разговорът.
— В договора се споменава, че трябва да се въздържаме от консумиране на брака, но никъде не се забранява целуването. Няма да нарушим споразумението, ако…
— Не ме слушаш какво ти говоря, Теди.
— Напротив. Чух те няколко пъти да подчертаваш изрично, че не си в състояние да бъдеш съблазнен. Нямаш представа колко ме окуражава това, Майлс, защото цялата съблазън и изкушение, в които ме обвиняваш, са съвсем неволни от моя страна. — Меката й усмивка стана причина в гърдите му да заседне буца. — Напълно несведуща съм в съблазняването на мъж. Но в момента изпитвам потребност… — Тя прокара пръсти по устните му и очерта контурите им. — Жените са жалостиви същества. Изпитваме неудържима потребност да направим нещата по-добри. Искам да направя нещата по-добри за теб.
— Не можеш. — Той хвана ръката й и се взря в очите й. — Никой не е в състояние да го стори.
Веждите й се стрелнаха над изпълнените й със страст очи. Приличаше на най-умелата съблазнителна, която човечеството някога е познавало.
— Ти се страхуваш от нещо. Вероятно да не разбера какво се крие зад целия ти гняв.
— Няма да ти хареса онова, което ще видиш.
— Не съм съгласна. Не те бива да криеш всичко така умело, както си мислиш. Според мен го знаеш и именно това те плаши. Деймиън успя да надзърне в душата ти онзи ден, нали? И на теб никак не ти хареса. Затова се муси и фуча до края на седмицата. Би се чувствал по-добре, ако всички те смятаме за недодялан глиган, нали? Ако питаш мен, всеки има право на някаква утеха.
— Възхитително, няма що — промърмори той и присви очи. — Предизвикваш ме, нали?
— Винаги съм била изключително любопитна, ако това имаш предвид.
— По-любопитна си, отколкото е редно човек да бъде. А и ти харесва да предизвикваш, да преодоляваш трудности, да откриваш непознатото, да пазиш тайни. Всички ние ги имаме. Подозирам, че дори и ти имаш тайни.
— Наистина всички ги имаме — промълви тя тихо.
— Ние — ти и аз — си приличаме. Само да ни размахат нещо пред носа, което не може да ни принадлежи, и ни обхваща маниакална потребност да го притежаваме. Като онова проклето брачно споразумение. Като го подписах, те направих недостъпна за себе си. В резултат на това не съм в състояние да се отърва от желанието да те притежавам.
Крайчетата на устните й се вдигнаха нагоре.
— Наистина ли?
— В миналото успявах да се справя със силните си чувства.
— Все това ми повтаряш. — Наклони глава и се загледа в устните му. — Продължавам да изпитвам силно желание да те целуна. — Очите й се вдигнаха към неговите. — Не е провокация, Майлс. Честна дума. Ти постоянно се озърташ за врагове. Все си нащрек, струва ми се. Е, дали пък няма да ти е драго да чуеш, че те намирам за най-упорития и неподатлив мъж, когото някога съм познавала; притежаваш желязна воля.