Резето на вратата на конюшнята лесно се отвори и тя се вмъкна вътре. Премигна няколко пъти, та очите й да привикнат към слабата светлина в помещението, после забърза към задната част и надникна в тъмната стаичка.
— Празна е — прошепна тя с облекчена въздишка.
През последните няколко дни, докато се наслаждаваше на вечерната си разходка из градините, отбеляза, че Саймън обикновено напуска конюшнята, за да се прибере в колибата си, някъде между девет и десет часа. Идеята да обяснява на коняря с вечно засмените очи, че обича да язди нощем, никак не й се нравеше. За да осигури безопасност за Уил бе готова на всичко, а маменето на леля й и чичо й смяташе за едно от най-малките си прегрешения. Но Теди не бе родена лъжкиня. Колкото и основателни причини да имаше, винаги изпитваше вина, колчем срещнеше погледа на леля Едуина. Същото щеше да стане и ако попадне на Саймън и се наложи да го излъже.
Стигна до яслата на Клио, пъхна юздата в устата й и я поведе към вратата. С известна изненада забеляза празната ясла на Див вятър. И Уинчестър ли обича среднощните разходки върху гърба на коня?
Мисълта я накара да замръзне на място. Представяйки си неочаквана среща с него, започна да хапе долната си устна. Да обясни необичайното си облекло на Саймън беше едно — нямаше да й е лесно, но щеше да се справи, но да мами Уинчестър, особено след все още пресните й спомени от целувката му — беше друго. Изпита съмнение доколко ще успее да измисли нещо приемливо и логично за поведението си. Ала обясненията й с Майлс се числяха към най-малките й грижи.
Все още не проумяваше какво точно й стана в спалнята му. Държа се като лека жена и само дето не остана без дъх, когато го видя гол, разположил се в невероятно голямата вана като някакъв безстрашен и славен крал. Вана, която безпрепятствено би побрала едновременно и мъж, и жена.
А когато се надигна от водата, под светлината на свещите и със стичащите се по кожата му капки, приличаше на самия Нептун.
Усети как страните й пламнаха. Не биваше да подценява този мъж. Даваше си ясна и тревожна сметка за това.
Господ да й е на помощ, ако отново я обземе желание да го целуне. Съмняваше се дали ще се осмели, като си припомняше свирепостта на ласката му. Това със сигурност ще й държи влага доста време… Въпреки че някои жени — с далеч по-слаби задръжки от нея, разбира се — не само биха се насладили на такава ласка, но и биха копнели за още. Среднощна среща под обсипаното със звезди небе би била безкрайно примамлива за тях.
Теди тръсна глава и прогони всички подобни мисли.
— Хич не бива да се държа така. Тази вечер трябва да се срещна с Кокбърн, както е по план, а не с Уинчестър.
Замисли се трескаво, за да намери друго логично обяснение за отсъствието на Див вятър. Хрумна й нещо и настроението й значително се подобри. Уинчестър е оставил жребеца на пасбището. Точно така. След надбягването днес следобед, какво по-подходящо място, за да прекара конят нощта?
Прогони всичко свързано с Див вятър от главата си, яхна Клио и я насочи към задната страна на конюшнята, а оттам — към нивата, където меката пръст щеше да заглуши тропота от копитата й. Разчиташе на дърветата в северния край да я прикрият. До възвишението в близост до жилищата на прислужниците и робите, нарочно яздеше със съвсем бавно темпо. Когато стигна, слезе, съблече роклята и я скри при дънера на огромната секвоя. Пъхна ножа и пистолета на кръста, нахлузи широкополата черна шапка и отново се качи на гърба на Клио. Със сериозно изражение на лицето и леко смушкване с пети в хълбоците на коня, Теди насочи кобилата на изток, където в далечината проблясваха водите на залива.
Глава 12
На стотина метра северно от носа с фара, прикрит зад храсталака по билото на една дюна, Майлс наблюдаваше огромния английски военен кораб, хвърлил котва недалеч от брега. Всичко му подсказваше, че тази нощ предстои среща между Кокбърн и самозвания Нощен ястреб. През последните няколко седмици самият той изпита известни затруднения да проследи движението на кораба на Кокбърн край брега. При липса на предварително уговорен час и място, самозванецът едва ли щеше да го намери.
Докато наблюдаваше кораба, Майлс все повече се убеждаваше, че той е нарочно там и чака. Тъмните палуби изглеждаха пусти и злокобно тихи, сякаш Джереми Кокбърн е наредил всички да се скрият и фенерите да се загасят. Освен ако не се готви да плячкосва, Майлс не се сещаше за друга причина Кокбърн да хвърли котва така близо до брега. Ала от приказките, които Майлс бе чул за славолюбието му, пустият район около носа с фара едва ли бе най-подходящото място за английски адмирал да стъпи на брега, за да нападне и унищожи Вирджиния. Кокбърн по-скоро би избрал гъсто населен район като Хамптън, за да граби.