Съобрази нещо и дръпна юздите на Див вятър, за да го насочи наляво, към брега. Това, безспорно, бе най-неочакваната посока, защото предполагаше отлично познаване на терена. Преследвачите не биха се сетили да последват никого натам. Точно както не би им хрумнало, че някой се крие в гъсталака и тихо чака възможността да се измъкне.
Корабът на Кокбърн все още се поклащаше, закотвен в залива, когато Майлс изкачи дюната и се спусна към бреговата ивица. Отново обхванат от гняв, насочи жребеца на юг. Едва когато се убеди, че никой не го следи, свърна към Мирамер.
Теди се взираше напрегнато в тъмнината на заобикалящия я гъсталак, не смеейки да диша. Слушаше тропота от конете на войниците, а сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите. Стискаше здраво юздите на Клио с разтреперани ръце и дланите й под кожените ръкавици се потяха. Пот на тънки струйки се стичаше и по челото, и по шията й. Раздразнено се опита да прогони бръмналите наоколо комари.
Напрегна слух — чу конете на войниците да се отдалечават на юг. Най-вероятно веднага щяха да се върнат в този район, щом съзрат кораба на Кокбърн. А нямаше начин да не го видят. Теди прецени, че разполага със съвсем кратко време да се измъкне.
Въздъхна дълбоко, прехапа устни и си наложи да възпре напиращите в очите й сълзи.
— Успокой се — заповяда си тя тихо. Пое дълбоко дъх за да прогони напрежението от тялото си, паниката от сърцето си и ужаса от ума си. — Мисли ясно!
Трудна задача, особено като се има предвид, че за малко не бе заловена. От тайнствения Нощен ястреб. Той очевидно чакаше появата й. От тази мисъл гърлото й се стегна. Та той още можеше да я дебне, навън, прикрит в тъмнината, вбесен до краен предел. Можеше да я убие с голи ръце. Вдигайки я от седлото като перце, й даде ясно да разбере каква невероятна сила се скрие в мускулите му. Чудеше се защо не я уби тогава и така да сложи край на всичко.
По тялото й пробягаха тръпки, но после я обзе такова раздразнение, че от устните й неволно се отрони вопъл. Какво ще предприеме Кокбърн, ако не се срещне с него тази вечер? Какво ще стане с Уил?
Трябва да намери начин да сигнализира на Кокбърн. Как да мисли за собствената си кожа в момента, когато животът на Уил изцяло зависи от милостта на Кокбърн?
Сръчно изведе Клио от храсталака и я насочи към дигата. Вятърът продължаваше да свири леко във високите треви; по небето се носеха облаци. Не виждаше никакви признаци за присъствието нито на Нощния ястреб, нито на войниците. Засега.
Несъзнателно затаила дъх, напредваше и чак на върха на дюната дръпна юздите на Клио, за да я спре. Едва сега въздъхна с облекчение. Корабът на Кокбърн продължаваше да стои на котва на неколкостотин метра от брега. С треперещи ръце освободи фенера от седлото и го запали. Бавно го разклати наляво-надясно, направи пауза и отново го разклати — това бе знакът за отмяна на срещата.
Само след миг от кораба дадоха ответен сигнал.
След две нощи ще опита отново да осъществи среща на това място. Прехапа пак устни, за да превъзмогне обзелото я отчаяние. В продължение на няколко минути гледаше как се вдигат платната на Гърмяща змия. Беше пропуснала една възможност.
Уил…
Преглъщайки надигналата се в гърлото й буца, насочи Клио на юг и заби пети в хълбоците й. Под копитата на кобилата се вдигна облак пясък. Вятърът изсушаваше стичащите се по бузите на Теди сълзи.
Два дни. Подсмъркна и се постара да си вдъхне увереност. Логиката диктуваше, че Нощния ястреб ще дебне за срещата й след седмица, а не след два дни. Няма значение. Нали му избяга два пъти? Пак ще успее. Дори ако се наложи да раздава още ритници по глезените или коленете му и да размахва камшика, за да го накара да се махне. Тази нощ й попречи, но проклета да е, ако допусне това отново да се случи.
След по-малко от половин час Теди дръпна резето на конюшнята на Мирамер и въведе спокойната Клио в слабо осветеното помещение. Направи две крачки и замръзна, а сърцето й се сви при вида на мъжкия силует на по-малко от метър от нея.
— Господи, Саймън… — сепнато прошепна тя, като се стараеше да прикрие треперенето в гласа си.
Опитваше се да не се върти неспокойно в набързо навлечената през главата рокля, чиито най-горни пет копченца не бяха закопчани. Слава Богу, че остави пелерината и шапката до вратата на конюшнята. В сегашното си състояние не би успяла да измисли никакво приемливо обяснение за странните дрехи.