Стройният коняр излезе от дълбоките сенки и застана под оскъдната светлина на фенера. Беше усмихнат, а поведението му — дружелюбно както винаги, но Теди не можеше да се отърси от чувството, че е човек, който не пропуска да забележи всичко.
— Госпожо — поздрави той с напевна интонация.
Поклони се леко и пъхна палци под тирантите си. Нещо в поведението му я накара да обясни появата си. Преглътна и направи неопределен жест към вратата.
— Не… Не ми се спеше. Затова отидох да… пояздя. — Отново преглътна, а мълчанието му я притесни. Постара се да си придаде вид на благородна господарка, на несъмнено страдаща от безсъние господарка, която току-що се е върнала от среднощна разходка. С равен добави: — Беше направо прекрасно. Точно от това се нуждаех.
— Не е убаво да одите далеч. Не се знай кой броди по пътищата нощем… Има крадци… дезертьори…
— Прав си — съгласи се тя бързо и прехапа устни. Направо й идеше да побегне от втренчения поглед на Саймън. — А и определено не бих желала да срещна тайнствения Нощен ястреб, за когото всички говорят. Бил доста страшен. Така чух.
Саймън сякаш се замисли, над думите й, но очите му не се откъсваха от нея.
— Много хора се плашат от него. А нема причина.
Вероятно наистина нямаше, особено щом снабдява всички с какви ли не контрабандни стоки, включително и с ямайски ром. Но тя определено имаше причина. Той заплашваше да обърка всичките й планове. Колкото по-скоро насочи Кокбърн по следите му — толкова по-добре.
— Ако някой язди в нощна доба, Саймън, сигурно не му е чиста работата — отбеляза тя, без да съзнава иронията на репликата си, докато Саймън не вдигна въпросително вежда нагоре.
Мина край него на път към яслата на Клио, но извърна глава, за да не забележи той пламналото й лице. Наложи се да дръпне по-силно юздата на Клио, понеже кобилата се съпротивляваше. Бърз поглед към яслата на Див вятър обясни съпротивата й. Черният кон подаде глава от клетката и леко ухапа Клио по хълбока.
— Виждам, че Уинчестър не е искал Див вятър да прекара цялата нощ навън и да се натъпче с трева — подхвърли Теди през рамо, докато въвеждаше Клио в нейното отделение и затваряше вратата. Потупа кобилата по врата и се обърна към Саймън: — Затова ли си тук толкова късно, Саймън? За да се погрижиш за Див вятър?
— Да. — Той кимна към камшика, който тя все още държеше в обвитата в черна ръкавица ръка. — Ще го отнеса в задната стаичка вместо вас, ако желаете, госпожо.
— Да, разбира се. Не ми е нужен. — Подаде му камшика, но се зачуди защо се чувства така неспокойна пред него. Та той няма как нито да прочете мислите й, нито да надникне в душата й, за да открие измамата. Измъчена усмивка се появи върху устните й. — Благодаря, Саймън. Лека нощ.
Негърът я дари с широка сърдечна усмивка, която би трябвало да разсее всичките й опасения, ала по някаква причина неспокойството не я напусна.
— Лека нощ, госпожо. Сигур ще спите добре.
Макар шансовете за това да бяха изключително малки, Теди откри, че както никога досега копнее да се уедини в стаята си. С бързи решителни крачки се насочи към горния етаж на западното крило. Дано там намери миг спокойствие и поуспокои разтревожената си душа, макар и за кратко.
Дилемата пред нея бе ясна: или успешно ще се справи с Нощния ястреб, или той ще я изобличи. Можеше само да гадае какво възнамерява да й причини, ако я хване. Най-вероятно щеше да предаде предателската й кожа на Джордж Фаръл. Дали ще я подложи на мъчения, задето се е представяла за него. Или ще я убие… Не. Няма да мисли за това. Нито пък ще му предостави подобна възможност.
За няколко дни ще гледа да научи всичко възможно за Нощния ястреб — от прислугата, от Уинчестър, дори от Джул Рейнолдс. А после ще предаде цялата информация на Кокбърн. Заедно ще намислят какъв капан да му устроят, а тя ще е примамката.
Мисълта да съзаклятничи с Кокбърн, за да заловят когото и да било, изпълни устата й с горчив вкус, а стомахът й се сви. Англичанинът се бе държал безмилостно към затворниците си. Как да предаде някого в ръцете му?
И все пак — доколкото животът на Уил е в опасност, тя трябва да премахне Нощния ястреб като заплаха. Освен това Кокбърн ще изпадне във възторг от подобен план и не е изключено да й се отвори възможност да поиска някаква размяна. Например Уил в замяна на Нощния ястреб. Вкопчи се в тази мисъл и се постара да отхвърли съмненията си. Излизаше, че няма друг избор. Освен това не предаваше приятел.
Но дори след като най-после затвори очи и се унесе, не успя да потисне неспокойното си чувство, породено от плана й. А и нещо друго я тревожеше… Нещо й убягваше, очертаваше се неясно в дълбините на съзнанието й… Нещо, което не успяваше да определи…