— Виж го само! Нахалното копеле е подранило.
С гневно изсумтяване Майлс скочи от гърба на Див вятър и ядосано подаде юздите на Саймън. Опрял стиснатите в юмруци ръце на хълбоците си, Майлс присви очи срещу обедното слънце и се загледа в елегантната карета, която се приближаваше по алеята на Мирамер, теглена от два красиви бели коня. След каретата се виеха малки облачета прах, които сякаш подсказваха колко е нетърпелив пътникът в нея. Красиво изваяното Р върху вратичката и облеченият в безупречна ливрея лакей не оставяха никакво съмнение за самонадеяността, с която Джул Рейнолдс пристигаше, за да пожъне плодовете от спечеления облог.
— Сам си го напраихте — отбеляза Саймън с леко колеблив тон. — Няма за к’во да се цупите сега.
Майлс присви очи и проследи приближаването на каретата и спирането й пред парадния вход на Мирамер.
— Никога през живота си не съм се цупил, дявол да го вземе. А и дори да съм го правил, никога не е било за нещо, за което съм виновен.
— Ъхъ — отвърна Саймън неопределено, но несъгласието му бе очевидно. — Не видех некой да туря пистолет до главата ви и насила да ви кара да приемете облога на Рейнолдс.
— Нямаше нужда. Нямах друг избор освен да приема.
— Да не станете за присмех ли?
— Точно така.
— Ъхъ.
Майлс хвърли на негъра изпепеляващ поглед.
— Никой Уинчестър не се е отказвал от предизвикателство, Саймън.
Чернокожият изсумтя.
— Дядо ви щеше да заложи сичките коне от конюшнята си, ама не и да се фане на бас с никой мъж, онзи да се лигави неколко часа с жена му. Дядо ви беше велик. И немаше да го е страх да откаже такъв бас. А бе дяволски горд човек. Като боен петел. И хич не му пукаше, че сички ще разберат на к’во най-много държи на тоз свят. И веднага ще кажа, че туй не бяха нит’ конете му, нит’ тютюна, нит’ парите, нит’ гордостта му.
— Какви, по дяволите, ги плещиш, Саймън?
— О, не казвам празни думи, господарю — изрече Саймън с пълна убеденост. — Ъхъ. И не казвам забиколно, че май вече държите на жена си повеч отколкото си мислите.
— Стига, Саймън.
— И не казвам — продължи негърът с напевния си тон, — че ако да имаше как, щеше да дадете на Рейнолдс Див вятър само и само да си иде на минутата. Не съм и обелил дума, че за човек, дето го чака сума ти работа, прекалено се навъртате тук, сякаш ей сега ще убийте някой, и то не зарад цената на тютюна. Нищо таквоз не казвам, господарю. Щото знам колко сте умен. Почти колкото дядо си.
— Благодаря ти, Саймън. Дядо ми наистина бе славен мъж.
— Да. Но, но сички знаят, че и наполвина не го слепеше гордост кат вас. Нямаше да губи време да се цупи за грешките си. Щеше да е намислил план как да опраи нещата. Ъхъ.
Майлс стрелна Саймън с поглед и усети как гърдите му опъват ризата.
— И кое те кара да си толкова убеден, че аз нямам план? Не че ми трябва…
— Ами стоите тук и бъбрите със старец кат мен, а Рейнолдс е на път да влезе и да изведе жена ви.
— Рейнолдс, по дяволите, няма да постигне нищо.
— Да, сигур. Не веднага.
И двамата се загледаха как лакеят отвори със замах вратата на каретата и Рейнолдс слезе с бастун в едната ръка и широкопола, украсена с перо шапка — в другата.
— Господи, погледни го — промърмори Майлс. — Никоя жена в района Глочестър няма по-голям гардероб от неговия. Виждал ли си някога сако с точно такъв оттенък на червеното, Саймън?
— Не, господарю. Бая фаща окото. Няма начин госпойца Теди да не забележи.
Майлс отново изгледа Саймън свирепо.
— Нямам нито едно червено сако, Саймън, нито шапки с пера. Никога не съм имал и няма да имам, и то само за да привлека вниманието на някоя жена. Затова не си въобразявай…
— Не казвам, че ви трябват таквиз неща. Госпойца Теди едва ли ще ги забележи.
Майлс погледна смаяно коняря си, а после Рейнолдс, запътил се вече към входната врата.
— Точно така. Тя е необикновена жена. Извънредно необикновена. И един мъж не може да я смае с тривиални методи. Ако трябва да съм искрен — не тя ме тревожи.
— О, сигурен съм, тя шъ са опраи с Рейнолдс.
— Кое те кара да си толкова сигурен?
— О, тя знай да напраи каквото си иска с един мъж и той дори нема да са усети. — Саймън посрещна погледа на Майлс със съвършено невинно изражение. — Е, може да съм в грешка.
— Да, може и да грешиш — измърмори Майлс ядосано. — Колкото и рядко да ти се случва. Престани да ме поучаваш и се захващай за работа.
Саймън леко наклони глава.
— Ей сега се захващам с Див вятър.
Майлс кимна.
— Виж подковите му. Лявата задна май се разхлаби снощи. — При спомена за случката от предишната нощ изражението му стана мрачно. Замислено погали главата на жребеца. — Следващия път самозванецът ще ни моли за милост, нали, момчето ми?