— Добре, води ни, стари приятелю. Ще оставя ти да наложиш темпото.
— Не се съмнявам. Хайде, Теодора.
Уинчестър не й позволи да се поколебае, а преметна ръката й през своята.
Топлина обля тялото й, когато той я притисна към себе си. С едно весело „Хайде, Рейнолдс“ Уинчестър се извърна, повеждайки я през верандата към моравите около къщата. Минавайки край Рейнолдс, тя го хвана под ръка и тримата, редом, слязоха по стъпалата.
Теди напълни дробовете си с топлите аромати на деня, опияни се от слънчевата светлина и се поддаде на обзелите я за пръв път през живота й шеметни чувства. През следващите два къси часа войната, смъртта, несправедливостта по света ще останат да съществуват отвъд тухлените стени, очертаващи границите на Мирамер. Тя ще приеме този миг щастие с отворени обятия и ще го съхрани. Една погрешна стъпка в дебрите на нощта след няколко дни и всичко може да й бъде отнето с един замах. Завинаги.
През силно присвитите си очи Майлс се загледа как Теди се обляга върху дебелия ствол на дървото, израснало до самия бряг на поточето. Мястото наистина предлагаше покой. Теди седеше подпряна на дървото с извита към поточето глава. Ранното следобедно слънце багреше роклята й в злато; добре очертаните й гърди предлагаха истинска наслада за очите на Майлс. Приличаше на табла, пълна с изкусителни зрели плодове.
Или не съзнаваше как изглежда, или смяташе, че спи. А защо не и двете? В жестовете й не се долавяше преднамереност, нямаше признаци да е разбрала, че я наблюдава от мястото, където се бе излегнал върху тревата до брега на поточето. Теди съблазняваше без усилия и някак съвсем естествено; не правеше нищо съзнателно, а същевременно му бе невъзможно да не я забелязва. Фактът, че не си даваше сметка какво въздействие има върху мъжете — особено върху него — само засилваше нейната привлекателност. Беше убеден в това, както и че мислите й са на километри оттук.
Изпита почти физическа болка, като забеляза как дълбоко въздъхна и как се опъна памучната материя около съвършено оформените й гърди. Ако се вгледаше внимателно, виждаше набъбналите й зърна, които сякаш копнееха да бъдат освободени.
Обзе го желание и разтърси цялото му тяло. Размърда се неспокойно, за да отстрани неудобството, неочаквано причинено му от тесните панталони. Даде си сметка, че няма по-голямо мъчение или по-ужасен затвор от това тази жена да остане недостъпна за него до края на дните му. Ако продължава още малко така, сам ще се яви пред Фаръл с молба да го мобилизира във флота под негово командване.
Усети иронията на положението. За пръв път през живота си желаеше жена по начин, който го правеше сляп за всичко останало. Със смайваща за него лекота тя го освободи от оковите, в чийто плен се намираше от Триполи насам. И ето, сега лежеше тук, на място, сякаш специално създадено от природата за дълги, пълни с наслада любовни часове. Продължаваше да се чувства заложник на своите страсти, докато Рейнолдс не преставаше да забавлява съпругата му със старание, което леля й Едуина щеше да оцени високо.
Обвързани чрез договор. Думите непрестанно се въртяха в главата му. Мъжете от рода Уинчестър държаха на обещанията си, бяха благородни и бранеха честта си. И въпреки това трудно си представяше, че дядо му Максимилиан би допуснал набързо подписан договор да го задържи настрана от леглото на съпругата му. Цялата английска монархия не бе успяла да го стори. Защо тогава да го принуди някакво си споразумение?
Дядо му Максимилиан, разбира се, никога не би се съгласил да подпише проклетото нещо. Нямаше да си постави такава невъзможна задача, само за да докаже, че е достоен за името Уинчестър.
— Стига толкова — обяви Рейнолдс и се надигна от одеялото, където бе пирувал с плодове, сирене и вино. Започна да масажира дясното си бедро, сякаш изпитваше дълбока болка. — Любопитството ми е огромно, мила моя госпожо Уинчестър. През последните два часа ви забавлявах с песни, свирене на пиано и непринудени приказки. — Бастунът на Рейнолдс подбутна Майлс по бедрото. — Старият ми приятел се постара да ни отегчи до смърт с обиколката на огромното си и впечатляващо владение. Обядът бе възхитителен. Това местенце е като кътче от Рая. А вие, мила моя, сте едно рядко бижу за съзерцаване.
Майлс прикри недоволното си изсумтяване, като заби нос във винената чаша. Теди се засмя.
— И въпреки това досега не сте споменала предмета на своето любопитство — продължи Рейнолдс, неприкрито озадачен. — Разсеяността ви е очевидна. Не приемам леко подобно поведение от жените, които забавлявам. Не говоря за Уинчестър. Той несъмнено предпочита да проспи следобеда, но не и да си даде труда да разбере за какво мислят жените. Нека обаче го оставим да дреме.