— И да ме лишите от удоволствието на вашата компания? — обади се Майлс и като се надигна на лакът, хвърли кос поглед на Рейнолдс, а после насочи присвитите си очи към Теди. — Освен това няма по-пленително нещо от красива жена с тайна.
Тя се скова и вирна брадичка.
— Нямам тайни. — Бързият й отговор накара Майлс инстинктивно да не й повярва. — Просто съм любопитна.
— О, да — промърмори Майлс. — Знам.
— Интересува ме Нощния ястреб.
— О!
Майлс пресегна да си вземе грозде. Ронеше зърната едно по едно в устата си, без да откъсва очи от Теди.
— Нощния ястреб, така ли? Да, това определено е мистерия, която трябва да се разгадае. Някои високопоставени военни предпочитат да смятат, че е плод на свръхразвито въображение. Никак не са склонни да приемат възможността в редиците им да се крие шпионин. А и този тип постоянно им се изплъзва. Дълго време се подвизаваше по южните брегове на Джеймс, близо до Елизабет, а и по-надолу, към Албемаръл.
— И какво цели? — попита Теди.
Рейнолдс сви рамене.
— Ако трябва да гадая, бих казал, че товари кораб из онези води.
— За да се опита да пробие блокадата ли? — Смая се Теди.
И двамата мъже я погледнаха рязко. Майлс се изненада не толкова от бързата й съобразителност, колкото от неприкритото й любопитство към Нощния ястреб. Забеляза как веждите й се сключиха — сигурен знак, че обмисля нещо. Улови се, че му се иска да не е така дяволски умна.
— Но възнамерява ли да се сражава с англичаните — продължи тя някак замислено, — или просто се занимава с контрабанда?
— Лично аз бих заложил, че се занимава с контрабанда — отвърна Рейнолдс и се обърна към Майлс: — А ти, стари приятелю?
Майлс изглеждаше отегчен и безразлично сви рамене.
— Според мен се готви да преследва англичаните. Кораб по кораб.
— Наистина ли вярваш в това? — не се стърпя Рейнолдс. — Знаеш не по-зле от мен, че това би било равно на самоубийство, независимо колко е бърз един кораб, или с колко оръдия разполага. Просто не желаеш да се съгласиш с мен, признай!
— Как ли пък не — възнегодува Майлс. — По дяволите! Казвам, че се е насочил против англичаните. Искаш ли да се обзаложим?
Очите на Майлс се впиха в тези на Рейнолдс. За няколко секунди настъпи странна тишина.
— Боже, само се чуйте — обади се Теди с ръце на хълбоците и блеснали от възмущение очи. — Веднага престанете с детинските си препирни и ми помогнете. Не е важно какво е намерението му. По-важно е как възнамерява да пробие английската блокада.
— Много предпазливо — отвърна Рейнолдс. — Разполага с по-малко оръдия и с по-малоброен екипаж дори от най-малката английска фрегата.
Теди кимна.
— Техните кораби кръстосват бреговата ивица, за да търсят барки — съгласи се тя. — Но, след като товари кораба си, те не биха ли го засекли на даден етап?
— Не и ако внимателно го е скрил някъде.
Тя като че ли се замисли за миг, после поклати глава.
— Струва ми се доста трудно. Не е лесно да се укрие цял кораб. А и англичаните надушват барките отдалеч. Направо трябва да си затворят очите, за да не го забележат или просто да си обърнат главата на другата страна… — Тя спря, премигна няколко пъти, а после погледна и двамата, все едно ги виждаше за първи път. — Той е в съюз с тях.
Рейнолдс я погледна смаяно.
— В съюз с кого?
— С англичаните.
Сияйната й усмивка за миг заслепи дори Майлс, докато мрачно проклинаше съдбата защо го дари с любопитна и изключително интелигентна съпруга, която на всичкото отгоре си пъхаше носа навсякъде. От нея би излязъл великолепен военен стратег. Имаше късмет, че Фаръл се намираше в Балтимор и нямаше как да провери теорията й. Но докога ще продължи това, Майлс не бе в състояние да прецени. Както и не можеше да си позволи лукса да разчита докрай на късмета си. Колкото по-бързо подготви Уотс и Левитан за плаване, толкова по-добре.
— Не ми звучи логично — подметна той, макар очевидно да нямаше шансове да промени мнението на Теди по въпроса.
Вярна на нрава си, тя го погледна намръщено, задето се опитва да помрачи забавлението й, а после насочи целия чар на лъчезарната си усмивка към жадния да я слуша Рейнолдс.
— Точно това е, Джул! Англичаните са напълно наясно какво прави той.
— Да, възможно е — съгласи се Рейнолдс. — Той е своенравен тип и вероятно шпионира в тяхна полза, за да го пропускат свободно да преминава през блокадата им.
— Или ги подкупва.
— С какво?
— Храна. Алкохол. Екипажите, по корабите са полумъртви от глад. А положението със затворниците им е дори още по-лошо.