Много е странно едновременно да научиш, че си баща и скърбящ баща на мъртъв син. Подадох бележката на Салуст. След това отново се обърнах към легионите, които маршируваха ритмично с бойна стъпка под звуците на свирки.
Приск: Акушерката прерязала твърде ниско пъпната връв на детето. Впоследствие научихме, че императрица Евсебия й платила да стори това. И все пак никога не съм чувал Юлиан да говори за Евсебия освен с най-ласкави думи. Тъжни мисли навяват тези заплетени отношения между хората от царски род… Каква нелепост написах! Ние сме свикнали да заклеймяваме високопоставените, сякаш сме драматурзи, които пишат за простолюдието, а в действителност обикновените хора са не по-малко непочтени и лукави и правят не по-малко отчаяни усилия не само да спасят живота си, но и да вземат надмощие над съперниците си; това е особено вярно за философите.
Юлиан прескача останалата част от похода със забележка, че ще бъде поместен откъс от предишната му книга. Това ще бъде твоя задача. Лично аз намирам книгата му за галските войни почти толкова скучна, колкото и записките на Юлий Цезар. Казвам „почти“, защото описанието на събития, в които човек сам е участвувал, никога не може да бъде съвсем скучно. Но описанията на битки скоро дотягат. Затова бих ти препоръчал, макар че не си искал от мен съвет по литературни въпроси, да вмъкнеш само съвсем кратки пасажи от военните му записки.
Есенният поход на Юлиан бе сполучлив. При Брумат той води сражение, което стратезите считат за блестящ образец на военното изкуство. Аз не бих могъл да се произнеса по въпроса. Навремето битката ми се видя съвсем объркана, но тя откри пътя за Колония Агрипина. Тази част на света впрочем е много красила, особено една местност, наречена Сливането (там се сливат две реки, Мозела и Рейн), край Ригомагус24; непосредствено до града има стара римска кула, от която може да се наблюдава цялата околност. Недалеч от Ригомагус се намира Колония Агрипина, която за общо изумление Юлиан завзе след кратко сражение.
Там останахме целия месец септември. Юлиан беше в отлично настроение. Неколцина от франкските вождове често идваха при него и той едновременно ги очароваше и ги изпълваше със страхопочитание — рядка дарба, която, ако може да се доверим на Цицерон, е имал Юлий Цезар.
Една незначителна, но любопитна забележка: с Орибазий се хванахме на бас на една жълтица, че Констанций ще си отмъсти на Юлиан, задето излъга Марцел. Аз твърдях, че нищо няма да се случи, и спечелих жълтицата. След това прекарахме зимата в Агендикум25, неприветлив провинциален град на север от Виенна.
След описаните победи настаних войските на зимни квартири в един приятен град на име Агендикум, който ми беше особено удобен, понеже там бях на доста голямо разстояние от Флоренций във Виенна и Марцел в Реми.
През тези месеци Елена водеше твърде уединен живот. Тя беше довела със себе си няколко дами от двора в Медиоланум и, струва ми се, беше, общо взето доволна, макар здравето й да не беше добро: поради възрастта й раждането било доста тежко. Винаги се чувствувах неудобно в нейно присъствие. Трудно можех да забравя, че тя е сестра на моя враг. Дълго време не бях уверен кому от двама ни е вярна. Зная обаче с положителност, че редовно е пишела на брат си писма, унищожени впоследствие. От кого? Неизвестно. Затова внимавах да не кажа в нейно присъствие нищо, което би могло да възбуди подозрение у Констанций. Това постоянно самонаблюдение много ми тежеше.
Само един-единствен път Елена показа, че има представа какви са мислите и чувствата ми. Беше през декември. Бяхме вечеряли съвсем скромно в моята канцелария, която по-лесно се затопляше от официалните ни помещения. Имаше няколко мангала, които излъчваха достатъчно топлина поне за мен (Приск винаги се оплакваше от моята стиснатост в това отношение). Елена беше седнала с дамите си в единия край на стаята и слушаше една от жените, която пееше гръцки песни, а Орибазий, Салуст, Приск и аз се бяхме изтегнали на лежанки в другия край.
Отначало дрънкахме празни приказки, както обикновено става след вечеря. Заговорихме за военното положение. То не беше добро. Въпреки победата ми при Колония Агрипина Флоренций ме бе оставил само с два легиона. Останалата част от армията ми бе върната в Реми и Виенна. Бях в същото положение, в каквото се намирах през първата си зима във Виенна, бях цезар без войска. С тази разлика, че сега бремето ми беше по-голямо. Но както казва старата поговорка: „На вола слагат самар, та нима на мен ще тежи.“ Имах задачата не само да държа Агендикум, но да защищавам и околните села от германските племена, които дори посред зима не се задържаха на едно място и постоянно се движеха от град на град, като опожаряваха и плячкосваха всичко. Хнодомар се беше заклел, че ще ме обеси, преди да се стопи снегът напролет. За да поставя гарнизони в близките градове, бях принуден да се откажа от две трети от войниците, с които разполагах. На всичко отгоре имахме да се справяме с необикновено голям брой дезертьори, особено между италийските войници.