Що се отнася до идеята за издаване, никак не съм сигурен, че една хвалебствена биография на Юлиан би имала каквото и да било въздействие сега. Теодосий е военен политик и се намира под влиянието на владиците. Естествено той би могъл да одобри една биография на своя предшественик просто защото и до днес мнозина се възхищават от Юлиан, макар и не заради философията му. Възхищават се от него, защото беше млад и красив и най-големият пълководец на нашия век. У народа има трогателно преклонение пред победоносни пълководци и затова именно днес нямаме герои. Но ако Теодосий позволи да се издаде една биография, религиозният въпрос ще трябва да се премълчи. Владиците сами ще се погрижат за това. А едва ли нещо на този свят може да се сравни със свирепостта на християнски владика, който преследва „ереси“, както те наричат всички мнения, противоречащи на тяхното. Особено уверени са по въпроса, по който са толкова невежи, колкото и останалата част на човечеството — тоест по въпроса за смъртта. Така или иначе, не желая да се боря с тях, понеже аз съм сам, а те са много. И въпреки че съм, както ти така успокоително намекваш, стар и краят на живота ми наближава, радвам се на удивително добро здраве. Казват ми, че изглеждам както на четиридесет години и съм все още в състояние да извърша полов акт почти по всяко време. Тази жизненост отвращава Хипия, която се е състарила значително през последните години, но, изглежда, се нрави на разни млади жени от един квартал на Атина, за който ти несъмнено си чувал — или поне си чел в романите на Милетската школа.
Достатъчно ясно ли се изразих? Не желая да бъда изгорен жив, пребит с камъни или закован на вратата на някоя християнска черква или „костница“, както ги наричаше Юлиан. Ти проявявай храброст, щом искаш — в душата си аз ще се възхищавам от теб. Но нямам намерение да напиша нито ред за Юлиан, колкото и да го обичам и да се тревожа, като виждам по какъв странен път е тръгнал светът, откакто онзи авантюрист Константин ни продаде на владиците.
Юлиан написа мемоарите си през последните четири месеца от живота си. Започна ги през март 363 година при Йерапол. Почти всяка нощ по време на похода в Персия той диктуваше спомени от младините си. Те излязоха малко разхвърлени, понеже като писател и като човек Юлиан беше бърз и поривист. Веднъж ми каза, че искал да напише автобиографията си в стила на Аврелиевия дневник „Към себе си“, обаче той нямаше дисциплината на един Марк Аврелий. Юлиан беше също така повлиян от Ксенофонтовия „Анабазис“, тъй като Ксенофонт е минал почти по същия път, по който ние вървяхме седем века по-късно. Той винаги живо се интересуваше от история и много обичаше да разглежда исторически забележителности. В резултат на това мемоарите му са доста разнородни. И все пак Юлиан е увлекателен автор и ако не е по-добър, то причината е, че не е лесно да бъдеш едновременно и император, и философ, и пълководец. Освен това той не беше особено дискретен по отношение на другите. Надявам се, че си му простил тази слабост. Аз му простих. Той предчувствуваше, че няма да живее дълго, и искаше да запише всичко, което има да каже. Що се отнася до загадъчната му смърт, аз си имам една теория какво точно е станало, която ще ти обясня, когато му дойде времето.
И досега не можех да реша какво да правя с това произведение. Когато Юлиан умря, аз прибрах личните му книжа, тъй като се страхувах, че неговите наследници християни ще ги унищожат. Разбира се, нямах никакво право да ги вземам, но не съжалявам за кражбата. Никому не споменах за тях, докато не се завърнах благополучно в Антиохия, където вероятно съм ти съобщил за мемоарите в същия ден, когато ти ни прочете знаменитата си възхвала. Твоето красноречие така ме развълнува, че издадох тайната си.