Колесницата бавно пресече площада и се отправи към двореца. Констанций не продума нищо, а аз не смеех да го заговоря, давайки си сметка, че за нещастие в колесницата нямаше столче и аз бях по-висок от него — още едно лошо предзнаменование. Казах си наум един стих от „Илиадата“: „От царска смърт съм сграбен и от върховната съдба.“ В двора на двореца Констанций и аз се разделихме, без да промълвим нито дума. Не го видях няколко дни.
Първото нещо, което сторих като цезар, беше да повикам Орибазий, който се намираше в Атина и беше пристигнал там една седмица след като аз бях отпътувал. Писах също така на Максим и Приск, за да ги поканя да дойдат при мен. Междувременно продължих военните си упражнения. Заех се да науча и колкото се може повече за управлението на Галия.
През това време не виждах никого от императорското семейство, нито дори бъдещата си съпруга. И въпреки това денят на сватбата бе насрочен. Донесоха ми свитъци с неизбежните правила за церемонията, с които трябваше да се запозная. Дадоха ми и най-подробен план на параклиса, върху който беше точно означено моето място през всеки един момент на бракосъчетанието.
В двореца имах един-единствен приятел — Евтерий, арменецът евнух, който ме бе занимавал в Константинопол. С него всяка вечер изучавахме различни указания и наредби. Неговата задача, както той сам каза, беше да ме направи администратор.
Вечерта преди сватбата ми Евтерий ми донесе вестта, че трябва да се отправя за Галия през първата седмица на декември.
— За кой град?
— Виенна16. Там ще прекараш зимата. След това, през пролетта, ще започнеш военните действия. — Той ме загледа втренчено. — Странно ли ти се струва да бъдеш пълководец?
— Странно! — Не можах да се сдържа: — Истинска лудост.
Той вдигна ръка уплашено и посочи тъмните ъгли зад колоните, където стояха стражите. Там се навъртаха и доносници с надеждата да ме заловят в измяна.
Заговорих по-тихо:
— Разбира се, че е странно. Никога в живота си не съм виждал сражение. Не съм командувал нито един войник, а къде ли пък цяла армия. Но…
— Но…
— Но не се боя. — Не казах това, което наистина чувствувах: че жадувам за военни подвизи.
— Тогава съм спокоен — рече Евтерий, — защото току-що ме назначиха управител към двора на цезар Юлиан. Ще замина с тебе в Галия.
Това бяха чудесни новини. Прегърнах го сърдечно и изпълнен с щастие, така се разбъбрих, че той бе принуден да каже:
— Дръж се тежко като римлянин, цезарю. Прекомерно си азиатец.
Засмях се.
— Няма как, наистина съм азиатец.
Внезапно Евтерий скочи. С бързина, с която не допусках, че може да тича човек на неговите години, той се втурна към тъмния свод срещу нас. Миг след това се появи наново, придружен от един мургав, богато облечен човек.
— Цезарю — каза Евтерий със зловещо церемониален тон, — да ти представя Павел от тайната служба. Дошъл е да ти поднесе почитанията си.
Не бях изненадан. Бях прекарал целия си живот под наблюдение. Присъствието на началника на доносниците ми напомни, че колкото по-високо израствах, толкова по-наложително ставаше Констанций да ме държи под наблюдение.
— Винаги ни е приятно да приемем чиновниците на императора — казах аз учтиво.
Павел остана невъзмутим. Очите му блестяха на светлината на лампата, кривият му нос му придаваше вид на хищна птица. Той се поклони и отговори с лек испански акцент:
— Отивах към източното крило. На доклад при Руфин, преторианския префект.
— Това не е обичайният път към източното крило на двореца — рече Евтерий дружелюбно.
— Какво мога да кажа на това? — разпери ръце Павел. Хищните му нокти бяха сякаш готови да сграбчат някого.
— Можеш да ни пожелаеш лека нощ и да докладваш на преторианския префект, че не си чул нищо полезно — отвърнах му аз.
Павел се поклони.
— Докладвам само това, което чуя, цезарю. — Той се държеше нахално, но внимаваше да не прекали.
— Остани още малко — рекох аз, — и ще чуеш началото на гибелта си.
Това го постресна, въпреки че дързостта ми не почиваше на нищо — аз нямах никаква власт. Една негова дума можеше да ме свали. И все пак знаех, че ако искам да бъда цезар, трябва да се наложа; иначе бих си спечелил презрението на евнусите и доносниците, което можеше да бъде гибелно за мен. Павел се оттегли.
Обърнах се към Евтерий: