Велимир Петров
Юнак лозе копае
Забелязах едно много интересно природно явление, касаещо моята особа или по-точно, части от моята особа. Въпреки една доста обоснована съпротива, щото да не занимавам мисловните си органи с проблемите на опорно-двигателния ми апарат, се наложи да се ангажирам.
Установих, че когато наближи да си копая лозето, възникват рецидиви на отдавна отзвучали болежки. Особено в кръста. Както и в раменния пояс. Също в крайниците и прикрепените към тях подробности.
Пристъпих внимателно към това си откритие и, да си призная, с известно подозрение. Дали не се касае за изнудване от страна на някои, надявам се — само на някои отделни органи и в случай, че не обърна достатъчно внимание, да ме поставят на колене и лозето да остане Заложих модулен експеримент, тип уловка, адресиран към невралгичните точки със съмнителна репутация. Високо на глас си казвам „… я виж ти, великденчето превзело цялото лозе! Ще го задуши съвсем, ще си имам проблеми в количествено отношение с винената реколта. Утре — живот и здраве, ще го прекопая аз това лозе, ще види то…“.
Прозвуча съвсем убедително, нали имам известен артистичен талант. Включих самонаблюдението. Мобилизирах цялата си сетивна система. Това беше по време на сутрешното кафе, когато обикновено се вземат важните за деня програмни решения.
Някъде към второто кафе, отдалечен сензор подаде сигнал за зараждаща се болка. Толкова слаб, че в мирно време нямаше да му обърна внимание. Достатъчен, обаче, да разбера, че съм на прав път.
Към обедната ракийка, вече болката се съсредоточи между лявото рамо и лакета и чувствително ме затрудни при боцкането на салатката. А какво е обедна ракийка с опорочена салатка…
По време на следобедната дрямка, лявата ми ръка съвсем се обездвижи. Появи се реална опасност, вечерта да не мога да оперирам достатъчно сръчно със сифона-сода, за да си цръкна шприц в силното гъсто винце.
Засякох параметрите на поражението и за да не се обърне срещу мене, включих експеримента на задна скорост. Фокусирах върху нетърпимата вече болка и с уж небрежен, но школуван глас бих отбой: „… абе, какво копане утре — то сигурно ще вали, я как ме е притегнало рамото! Никакво копане! Какво ти копане след дъжд…“.
До петнадесет минути… и нещо, но в никакъв случай половин час, болката отзвуча, сякаш никога не е била. Вечерта бодро оперирах със шприцованото винце и още нещо.
Сутринта си мислих само за странични неща. С подчертано еротично съдържание, за тонус и акумулиране на енергия. След последната глътка кафе, уж случайно минах покрай мотиката, без да я погледна, с многократно отработено движение я грабнах и на бегом се изнесох в лозето. Докато тъмните сили се окопитят, бях отхвърлил доста от копанта…
Оказва се, че в теоретично-психологичен план съм добре подготвен. Зареден с ентусиазъм и добри намерения. Без да съм груб материалист, отчитам, че доброто ми лозенце се държи добре. Бяло винце, червено, ракийка, че и конячец. Дава благинки, но си иска грижите.
И в инвентарно-практически план съм неуязвим. Зареден съм с цял набор мотики. Една през друга по-хубави. Имам мотика, шарена като хурка. Една кокетна „Солинген“, както и една, на която сестра и служи в етнографски музей. Също така, две с двойно амбриране, проектирани за тандем. Една, доста тежичка, полуавтомат — достатъчно е да я повдигнеш, сама пада… Най-добрите, разбира се, са от „Заводите Круп-Вятово“ — център на циганската ковашка манифактура.
Всички мотики са заточени по водещи технологии на „Жилет“ и „Шик“, с миниъглошлайф, холандско производство, шайба номер осем, при дванадесет хиляди и петстотин оборота в минута!
Ако се използват за бръснене, биха възникнали известни затруднения, предвид дългият им сап-дръжка от липово дърво. При съответни тренировки, би могло да се получи бръснене, но на съседа, което носи известни рискове. Затова фирмата препоръчва, така заточените мотики да се ползват предимно за копане. Тогава именно, сапът им е особено полезен и подходящ. Например за подпиране.
Специално за моята практика, имам разработена технология за рационално подпиране. При дълга и изнурителна работа, каквато е копаенето на лозе, копаещият, който не е от желязо и за него няма резервни части, се нуждае от кратък отдих. Постъпваме по следната схема:
Металната част се застопорява долу, ниско в прегръдките на майката земя, с тенденция за неопределен по време престой. Острието е ориентирано северо-източно, по посока на откриващата се панорама, на сто и осемдесет градуса спрямо подпиращия се. Изящно изработеният сап-дръжка, възлиза вертикално, нагоре, само с три градуса отклонение, по посока брадата на индивида. Небрежно кръстосаните ръце с лекота поемат тежестта на наклоненото тяло, като при това, върхът на сапа надеждно лагерува в отрудената длан. Краката са изнесени на задна позиция. Ако спуснем отвес, той трябва да е ъглополовяща на така образуваната фигура. Погледът е като на активно почиващ, между два трудови подвига. Продължителността на тази поза е право пропорционална на здравината на дръжката-сап.