Не се чу никакъв отговор. Буба провери огледалата за обратно виждане. Зад него се преустрои кола на ричмъндската полиция. Буба намали.
— Едно вика две — опита отново.
Никакъв отговор. Някакво тъпо хлапе се опитваше да се пъхне с форд експлоръра си точно пред Буба. Той ускори.
— Едно вика две. — Буба мразеше, когато жена му не отговаря веднага.
Ченгетата още се движеха като опашка на Буба и той виждаше тъмните им очила в огледалото си. Отново намали. Нахалникът с експлоръра пак се опита да се намърда пред Буба, като този път бе включил и десния си мигач. Буба даде газ. Замисли се кое средство за свързване да използва и посегна отново към мобилния телефон. Промени решението си. Понечи да опита още веднъж да се свърже с жена си, но реши, че е безсмислено. Щом не бе отговорила първите два пъти, нямаше надежда. Майната й! Грабна микрофона на късовълновата си радиостанция, без да изпуска от поглед нито ченгетата, нито експлоръра.
— Хей, Смадж! — извика Буба на приятеля си. — Щом си на вълна, обади се.
— Две слуша — чу се задъханият глас на жена му по другата радиостанция.
Сега иззвъня и мобилният телефон.
— Извинявай… о, боже — каза Хани. — Аз бях… о, боже, чакай да си поема дъх… уф… гоних Хафшелф… не искаше да се прибере… проклетото куче.
Буба не й обърна внимание. Вдигна телефона.
— Буба? — обади се Гиг Дан, шефът му във „Филип Морис“.
— На линия съм, мой човек — провикна се Смадж по късовълновото радио.
— Две вика едно — настояваше Хани.
— Казвай, Гиг! — отвърна Буба по телефона. — Какво става?
— Ще можеш ли да дойдеш за втората половина на втора смяна? — попита го Гиг. — Тилър се обади, че е болен.
По дяволите, помисли си Буба. Точно днес, когато има толкова много работа и толкова малко време. Хич не му се щеше да отиде на работа още в осем и да работи дванайсет часа без прекъсване.
— Десет-четири — каза Буба на Гиг.
— Кога ще се появиш бе, човек? — не се отказваше Смадж.
Буба всъщност не харесваше лова на ракуни2. Ловджийското му куче Хафшелф си имаше своите проблеми, а Буба пък се страхуваше от змии. Освен това Смадж винаги успяваше да убие повече. Буба май само пилееше парите си.
— Преди да се събудят гадините. — Буба се постара да звучи самоуверено. — Действай по плана.
— Десет-четири, приятелче — отвърна Смадж. — Всичко е точно.
2.
Смоук беше дете, изискващо специално внимание. Това бе станало очевидно във втори клас, когато бе откраднал портфейла на учителя си, беше набил една съученичка, бе донесъл револвер в училище, бе подпалил няколко котки и бе потрошил колата на директора с една метална тръба.
От тези ранни объркани дни в родния му Дърам, Северна Каролина, в досието му бяха вписани петдесет и два инцидента, сред които нападения, измама, изнудване, комар, бягство от училище, лъжа, кражба, неприемливо облекло, неприлична литература и нетърпимо поведение в училищния автобус.
Бяха го арестували шест пъти за престъпления, вариращи от изнасилване до убийство, бе осъждан условно и със специален режим на наблюдение, бе поставян под алтернативни форми на задържане, бе изпратен в лагер с терапевтична програма, бе настаняван в клиника, където да му направят задължителен психиатричен преглед, и бе включван в група, занимаваща се с овладяване на пристъпите на гняв и насилие.
За разлика от повечето малолетни престъпници, Смоук имаше родители и те присъстваха при всичките му появи в съда. Посещаваха го, когато бе задържан. Плащаха на адвокати и постоянно наемаха нови и нови, щом Смоук се оплачеше или намереше някакъв кусур на този, който го защитаваше в момента. Родителите на Смоук го записаха в четири различни частни училища и неизменно смятаха, че вината е в училището, а не в сина им.
Бащата на Смоук, един изключително зает банкер, бе убеден, че синът му е необикновено умен, но напълно неоценен и неразбран. Майката на Смоук го обичаше предано и винаги заемаше неговата страна. Никога не приемаше, че той наистина е виновен. И двамата родители смятаха, че синът им е натопен, защото полицаите са корумпирани, мразят Смоук и бързат да приключат неразрешените си случаи. И двамата родители пишеха яростни писма до областния прокурор, кмета, главния прокурор, губернатора и дори на един сенатор, когато Смоук накрая бе задържан в Поправителното училище „Си Ей Дилън“ в Бътнър.