— Не съм имал време — каза Буба.
— Това ли е всичко? — попита Бразил.
— Тъкмо си бях купил и специален M9, 9-милиметров, с петнайсет кръгли пълнителя. Още не бях го вадил от кутията. Направо ми става зле, като се сетя. Даже не успях да го пробвам. А имах и няколко скоростни автомата за зареждане, както и около двайсет кутии патрони. Повечето „Уинчестър“, със сребърен връх.
— Още нещо да липсва? — попита Уест.
— Трудно ми е да кажа — огледа се Буба. — Но единственото нещо, което не виждам от пръв поглед, е коланът ми с джобове за инструменти, марка „Стаили“. Беше много хубав. Черен найлон с подплатен жълт колан, олекотен, не спарва като кожените. И може да побере всичко, освен кухненската мивка.
— Винаги съм си мечтала за такъв — призна си Уест. — Струват около шейсет долара.
— Това е, ако има намаление — каза Буба.
— Подозирате ли някого? — върна се на формуляра си Бразил. — Да се сещате за някой, който би извършил това?
— Трябва да е бил някой, който е знаел какво държа в работилницата. А вратата не беше насилена, значи крадецът е имал дистанционно.
— Интересно — отбеляза Бразил.
— Човек може да си го купи от „Сиърс“ — вметна Уест, докато оглеждаше гаражната врата с емблемата на магазина. — Мистър Флак, ще се погрижа до края на деня тук да дойде детектив, който да провери за някакви следи, отпечатъци, белези, каквото и да е.
— Вътре ще има и моите отпечатъци — разтревожи се Буба.
— Ще трябва да ви вземем отпечатъци, за да ги отличим от другите, които открием вътре — успокои го Уест.
Излязоха от работилницата, внимавайки да не настъпят нещо. Кучето лаеше и подскачаше напред-назад.
— Благодарете още веднъж на госпожа Хамър от мое име — каза Буба, докато изпращаше Уест и Бразил до колата им.
— Още веднъж? — попита Бразил, недоумяваш. — Вие вече говорили ли сте с нея?
— Не директно — отговори Буба.
19.
Хамър бе изключително чувствителна по отношение на расовите проблеми и бе изучила подробно всичко, свързано с Ричмънд. Знаеше, че не много отдавна чернокожите не са били допускани в определени клубове, нито пък да живеят в някои квартали. Не са можели да използват игрищата за голф, тенискортовете и обществените басейни. Нещата се променяха бавно и в много отношения — съвсем измамно.
Клубовете започнаха да приемат молби за кандидатстване от чернокожи и в някои случаи от жени, но друг въпрос бе колко време трябваше да измине, преди тези молби да бъдат одобрени. Чернокожите можеха да избират квартала, където да живеят, но можеше само да се предполага как се справят с отношението на съседите си. Когато първият чернокож губернатор на Вирджиния се бе опитал да се премести в един от скъпите квартали, желанието му просто бе пренебрегнато. Когато на Монумент авеню бе издигната статуя на Артър Аш9, това едва не предизвика нова война.
Хамър се чувстваше притеснена и загрижена, докато двамата с административния й секретар Флинг пътуваха към Холивудското гробище, за да проверят щетите и да преценят дали описанията на извършеното са преувеличени. Не бяха. Хамър спря край „Дейвис Съркъл“, откъдето боядисаната бронзова статуя се виждаше добре на фона на магнолиите и вечнозелените дървета. Мраморната основа бе оградена от знаменца на Конфедерацията и от жълта полицейска лента.
— Изглежда, сякаш дриблира с топката и няма намерение да я отстъпи на никого — отбеляза Флинг. — Но има доста надут и горделив вид.
— Такъв е бил — каза Хамър.
Тя потисна изблика си на смях, колкото и да й бе трудно да го направи. Статуята на Дейвис по традиция бе описвана като излъчваща усещане за надменност и гордост. Той бе облечен в типичните дрехи на джентълмен от Юга и по невероятен начин неизвестният художник бе превърнал дългото палто в провиснала тениска и широки гащета до коленете. Панталоните на Дейвис бяха станали мускулести крака, обути в спортни чорапи. Ботите бяха превърнати във високи найкове.
Хамър и Флинг слязоха от краун викторията и почти в същото време се чу приглушеният рев на един черен мерцедес 420Е, който се появи зад тях. Лимузината с тъмни стъкла и кожена тапицерия заобиколи колата на Хамър и спря точно пред нея.
— По дяволите! — възкликна Хамър при вида на Лийла Ърхарт, която взе нещо от предната седалка на мерцедеса и отвори вратата си. — Къде е преводачът?
9
Известен американски чернокож тенисист от 70-те години, роден в Ричмънд, Вирджиния. — Б.пр.