Бе всеизвестно, че семейното й дърво включваше съпругата на Джеферсън Дейвис, Варина Хауъл, въпреки че генеалозите засега не бяха успели да проследят кръвната линия на Ърхарт до някой географски район, близо до Мисисипи, където бе родена мисис Дейвис.
Ърхарт се чувстваше травмирана и лично засегната. Приемаше вандализма съвсем лично и не можеше да не сметне, че актът е насочен директно против нея. Следователно считаше за свое право сама да издири чудовището, което го бе извършило, и да се погрижи затворът да остане негов приют до края на живота му. Не й трябваше полицията. Каква ли полза имаше от нея?
Това, което й помагаше най-много, бяха връзките, а Ърхарт имаше по-богата мрежа от връзки, отколкото интернет. Беше омъжена за д-р Картър „Бул“ Ърхарт, зъболекар — милионер и предполагаем потомък на конфедерационния генерал Франклин „Бул“ Пакстън. Бул Ърхарт бе сред дарителите на университета на Вирджиния и бивш негов възпитаник. Бе в почетния управителен съвет. Бе дарил стотици хиляди долари и рядко пропускаше някой баскетболен мач на университетския отбор.
Така че за Лийла Ърхарт не бе никакъв проблем да се обади на главния треньор на паяците — Бо Равал, и да разбере точно къде може да открие Боби Фийли. Казаха й, че той най-вероятно е в спортната зала. Тя зави по „Боутрайт“ и стигна до района на университета. Паркира на частния паркинг, където спираха членовете на баскетболния клуб, когато имаше мачове. Спря мерцедеса под ъгъл, заемайки място за две коли, достатъчно далеч от по-евтините автомобили, които можеха да одраскат вратите й. Тръгна решително по стъпалата към залата.
Фоайето бе празно и й навя спомени за множество спечелени и загубени мачове, които Ърхарт бе изгледала с досада. Накрая бе отказала да придружава мъжа си по баскетболни и футболни мачове. Престана да гледа спорт и по телевизията. Бул можеше сам да си носи бирите и да си прави пуканки в микровълновата печка. Можеше да си щрака с дистанционното колкото си иска, да превключва, да се прави на Бог, да контролира и дори да предизвиква нещата, но на нея не й пукаше.
Тупкането на баскетболната топка зад затворената врата, звучеше самотно и решително. Ърхарт влезе в баскетболната зала и видя как Боби Фийли тренира изпълнение на наказателни удари. Беше висок, както можеше да се очаква, с изваяни мускули, обръсната глава и златна халка на ухото — като всички останали баскетболисти. Кожата му блестеше от пот, сивата му фланелка бе съвсем мокра на гърба, шортите му висяха до коленете и се развяваха, когато се движеше, Фийли не обърна никакво внимание на Ърхарт и отново опита да вкара кош, но топката отскочи от ръба на обръча.
— По дяволите!
— Извинявай — обяви присъствието си Ърхарт.
Фийли бавно задриблира с топката и я погледна.
— Ти ли си Боби Фийли?
Тя пристъпи в рамките на игрището с обувките си с високи токове и месингови пеперуди.
— Това не е добра идея — каза той.
— Моля?
— Обувките ви.
— Кой не им е наред?
— Не са маратонки.
— И твоите не приличат на маратонки.
Той продължи да дриблира, намръщен.
— А какво са?
— Баскетболни кецове — отвърна тя.
— А, падаме си по точните изрази. Добре — каза Фийли, който имаше само шестици по английски. — Но все едно, не може да ходите тук с тези обувки. Трябва или да ги свалите, или да отидете някъде другаде.
Ърхарт изхлузи обувките си и се приближи до него по чорапи.
— Е, какво мога да направя за вас? — попита Фийли, като дръпна топката настрана с вдигнати високо лакти, сякаш стоеше пред опасен противник.
— Твоят номер дванайсет — каза Ърхарт.
— О, стига с тази история! — възкликна Фийли и пак започна да дриблира. — Какво значи това? Да не мислите, че си нямам друга работа? Че ще тръгна да рисувам в гробищата като някой първокурсник?
Той прокара топката между краката си, отскочи, но пак не улучи коша.
— Това не са обикновени рисунки, каквито правят по гарите и в метрото. Не е „Вик“ или „шмук“, каквито обичат да рисуват.
Фийли спря дрибъла си и изтри потта от челото си, опитвайки да си преведе думите й.
— Сигурно имате предвид „Писъкът“ — предположи той. — Като в картината на Едуърд Мънч. А „шму“ е жаргонен израз за тъпанар. „Шмук“ не е особено прилична дума, макар че незапознатите с иврит обикновено не го разбират.10
10
На жаргонен английски „шмук“ (както и „шму“) означава тъпанар, но на иврит, откъдето идва думата, означава пенис. — Б.пр.