Той мина с колата покрай нея и скри ескорта зад ъгъла на банката.
— Иди се нареди зад нея — изкомандва Смоук Дивинити.
— Що? Сигурно ще изтегли двайсет-трийсет долара. По-скоро ще ида при джипа.
Тя погледна с копнеж към червения джип, разсъждавайки как може някой да е толкова глупав, че да оставя така колата си в тези времена. Смоук пъхна ръка между краката й. Дивинити се изсмя и му отвърна.
— Добре, скъпи, добре. Както кажеш, захарчето ми.
Госпожица Синк се чувстваше напълно спокойна, докато продължаваше да рови в чантата си. Нямаше причина да се тревожи, че тегли пари точно оттук, защото банкоматът бе срещу паркинга на „Кмарт“, който отваряше още в осем. На паркинга вече спираха коли.
Лорейн си лежеше съвсем тихо отзад. Тя бе завързана на столчето си, бе облечена топло и в момента не плачеше. Госпожица Синк слезе от колата, като продължи да рови в чантата си. Със свито сърце се опита да си спомни къде е пазарувала последно, за да се сети дали не бе забравила портмонето си там. Паметта й вече не бе като едно време, но госпожица Синк постоянно си намираше извинения за това състояние.
Отначало не обърна внимание на младата жена, която застана да чака зад нея и започна да вади разни неща от голямата си платнена чанта.
— Нищо не мога да намеря — замърмори младата жена на висок глас. — Направо побеснявам!
Госпожица Синк се извърна и доста се изненада от това, което видя. Младата жена бе облечена с много къса пола, тясно черно потниче и червено яке с емблемата на „Чикаго Булс“ Имаше халки на ушите, носа и едната вежда, точно според най-новата мода, която госпожица Синк оприличаваше с нравите на дивите племена, които показваха по канала за научно-популярни филми.
— Не знам къде съм го сложила — измърмори си госпожица Синк раздразнено.
Тя погледна към колата си, надявайки се, че бебешкият аспирин е подействал и че Лорейн спи дълбоко. Младата жена пристъпи още по-близо и изведнъж госпожица Синк застана нащрек. Почувства страх. После с облекчение видя, че иззад ъгъла на банката се появява симпатичен млад мъж.
— Нали не ги изтеглихте всичките? — попита той дружелюбно.
Беше вчесан и изглеждаше спретнат в широките си дънки и яке, според модата на деня. Госпожица Синк му се усмихна несигурно.
— Добро утро, госпожо — поздрави я той.
Госпожица Синк не хареса очите му. Гледаха напрегнато, почти втренчено и сякаш й подсказваха нещо, което тя не би искала да чуе. Младата жена стоеше някак встрани от банкомата, сякаш се стараеше да не попадне в обсега на камерата. Госпожица Синк започваше да се плаши все повече. Искаше й се да повярва, че младият мъж ще я защити.
— Най-глупавото нещо, което са измислили. Плюе парите като на „Монополи“ — каза младият мъж, който също се придържаше извън обсега на камерата.
— Има си хас! — обади се младата жена. — Но поне става бързо. Особено ако някои хора побързат.
Младежът изглеждаше като момче, което би могло да живее в квартала на госпожица Синк. Сигурно бе спрял да изтегли пари на път за училище и госпожица Синк предположи, че той учи в някое частно училище.
— Някои от нас си имат и друга работа — измърмори високо младата жена.
Тя се цупеше, въздишаше, оглеждаше се и пулеше очи.
— Не мога да стоя тук цял ден! — сопна се тя на госпожица Синк.
— Съжалявам — промълви госпожица Синк и с разтреперани ръце продължи да тършува из чантата си. — Дано не съм загубила картата си. О, божичко!
— Ако не можеш да я намериш, дъртачко, дръпни се настрани!
— Хей, я по-спокойно! — обади се младежът. Пристъпи към госпожица Синк, но пак остана встрани от камерата. — Дамата е дошла преди теб — каза той на момичето.
— Е, но аз съм си извадила кредитната карта и съм готова да тегля. Никой не говори така на Дивинити, ясно ли ти е? Никой не смее да ме поучава. Аз съм като Господ Бог13.
— Ужасен език! — възмути се госпожица Синк. — По-добре се моли Бог да ти прости.
— А ти по-добре се моли да не ти изтръгна езика от устата и да ти го вържа на кльощавия дърт врат.
— Това вече е прекалено! — каза й младежът.
— Майната ти, хубавецо!
Разтреперана, госпожица Синк най-после откри кредитната си карта. Веднага я изпусна на тротоара. Докато се навеждаше да си я вземе, едва не загуби равновесие, а сърцето й затуптя до пръсване. Пръстите й се разтрепериха още повече и госпожица Синк пак изпусна картата, а отвратителната млада жена на име Дивинити въздишаше шумно и престорено и не спираше да псува.