Готиан рязко се завъртя, ръката му се стрелна към невропаралитичния заряд на колана. После на лицето му се изписа дълбоко смайване.
— Арал! Разузнавателният екип докладва, че си бил убит от бетианците!
За учудване на Корделия, офицерът не се втурна към своя командир, а отстъпи крачка назад. Ръката му продължаваше да стиска капсулата с невропаралитичен заряд, пръстите му върху спусъка побеляха. Корделия усети как стомахът й се превръща в оловна топка.
Воркосиган посрещна хладното му поведение с леко учудване. После поклати глава, на лицето му отново грейна усмивка:
— Радвам се, че не си суеверен — направи опит да се пошегува той.
— Би трябвало да те смятам за мъртъв, само ако те видя с прободено сърце — поклати глава Готиан, а в гласа му прозвуча тъжна ирония.
— Какво има, Корабик? — стана сериозен Воркосиган. — Нима си станал подлога на Министерството, като всички останали?
Невропаралитичният заряд в ръката на Готиан се насочи право към гърдите на Воркосиган и той замръзна на място.
— Нищо подобно — отвърна сивокосият. — Веднага разбрах, че в тази история с бетианците има нещо гнило. И възнамерявах да предизвикам разследване, веднага след като се приберем у дома. Но… — Замълча за миг, преодоля колебанието си и продължи: — Но тогава щях да имам шест месеца стаж като и.д. командир и можех да разчитам на официално повишение… Какви са според теб шансовете на офицер на моите години, особено ако трябва да чакам рутинно повишение? Пет процента? Два? Нула?
— Не са чак толкова малки — спокойно отвърна Воркосиган. — Предстоят събития, за които малцина подозират. Ще се построят нови кораби, ще има нов щат…
— Обичайните слухове! — махна с ръка Готиан.
— Значи не повярва, че съм мъртъв, така ли? — смени темата Воркосиган.
— Напротив, бях сигурен в това. Поех командването и… Между другото, къде си скрил запечатаните заповеди? Обърнахме наопаки цялата ти кабина, но не успяхме да ги открием.
Воркосиган се усмихна и поклати глава:
— О, не. Няма да ти кажа, защото това би засилило изкушението в душата ти…
— Както искаш — отвърна Готиан, без да отмества дулото на капсулата от гърдите на командира си. — Онзи ден имах посещение в кабината. Психопатът Ботари ми разказа какво в действителност се е случило в лагера на бетианците. Останах доста изненадан, тъй като очаквах, че с удоволствие ще ти пререже гърлото. Върнахме се тук под претекста за наземни учения, но аз знаех, че ще се появиш… Даже доста се забави.
— Имах проблеми — кратко отвърна Воркосиган и незабележимо се отмести малко встрани. Така Корделия можеше да стреля, без никакви затруднения. — Къде е Ботари сега?
— В единична килия.
— Лошо — намръщи се Воркосиган. — Надявам се, че не си споделил с никого новината за моето оцеляване…
— Дори Раднов не знае. Продължава да мисли, че Ботари те е заклал.
— Гадно копеле, а?
— Аха. С удоволствие бих му видял сметката, особено ако ти се беше натъкнал на нещо неприятно по време на пътешествието си дотук…
— Май не знаеш какво искаш — усмихна му се Воркосиган. — Затова ще ти направя едно предложение… Още не е късно да застанеш на моя страна.
— Никога няма да се справиш — поклати глава Готиан, но в гласа му се долови несигурност.
— Ако бях по-млад и по-твърдоглав — сигурно… Но честно ще ти призная, че вече се уморих да сека вражески глави, за да им давам урок… — Воркосиган вирна брадичка и заби поглед в очите на Готиан: — Давам ти думата си, ти знаеш колко струва тя. Сам ще решиш дали да я приемеш, или не…
Невропаралитичният заряд в ръката на сивокосия офицер едва забележимо потрепна. Затаила дъх, Корделия забеляза влагата в очите му. Човек не плаче за живите, а за мъртвите, помисли си тя. Което означава, че всеки момент ще натисне спусъка. Нима Воркосиган не усеща това?
Вдигна станъра, прицели се и стреля. Зарядът излетя с немощно свистене, но все пак беше достатъчно силен, за да повали Готиан. Офицерът се олюля и падна на колене, главата му се извърна по посока на храстите. Воркосиган скочи като тигър, изби капсулата от ръката му, после побърза да му отнеме и плазмения лък.
— Да те вземат мътните! — изруга полузамаяният Готиан. — Никога ли не са те надхитряли?
— Това би означавало сега да не съм тук — сви рамене Воркосиган и се зае да претърсва бившия си помощник. Конфискува ножа му и няколко дребни вещи, после попита: — Кого си изпратил на пост?
— Сенс на север, Куделка на юг…
Воркосиган свали колана на Готиан и стегна китките му зад гърба.