— Никой.
— Е, добре.
Разтърка слепоочията си с надеждата да я осени вдъхновението, но вдъхновение нямаше.
— Между другото, Дубауер се намира в лазарета. Тежки контузии, вследствие невропаралитичен заряд… — Предпочете да не навлиза в подробности относно състоянието на мичмана.
— Мръсни убийци! — изръмжа Лай. — Надявам се да се избият взаимно до крак!
Корделия се извърна към библиотечния интерфейс над леглото и набра програмата, която предлагаше общи данни за „Генерал Воркрафт“. На екрана се изписаха чертежи без техническа информация.
— Разучете тази карта и вижте как ще стигнете до лазарета и платформата за приемане на совалки. Аз отивам да потърся нещо. Стойте тук и не отваряйте на никого. Кои са другите двама, които се мотаят из кораба?
— Макинтайър и Големия Пит.
— Хубаво — въздъхна тя. — Те поне имат някакви шансове да минат за бараярци… Защото тръпки ме побиват, като ви гледам вас двамата…
— Къде отивате, капитане? Не е ли по-добре да тръгнем всички заедно?
— Ще ти обясня, когато получа поне една седмица отпуска! — изгледа го с присвити очи тя. — А сега, моля да се придържате към проклетите заповеди! Няма да мърдате оттук!
Плъзна се в коридора и внимателно се насочи към командната зала. Страшно й се искаше да тича, но си даде сметка, че ще привлече прекалено много внимание върху себе си. Размина се с четирима бараярци, които бързаха за някъде и не я удостоиха дори с поглед. За пръв път в живота си остана доволна, че я приемат като част от тапетите.
Откри Воркосиган на мостика, заобиколен от своите офицери. Всички се бяха надвесили над панела за вътрешна връзка с машинното отделение, в позите им личеше напрежение. Там беше и Ботари, надвесен като мрачна сянка зад гърба на Воркосиган.
— С кого разговарят? — попита шепнешком тя и пристъпи по-близо до Воркалонер. — С Раднов?
— Да… Тихо!
Лицето върху екрана беше злобно, но думите звучаха равно и спокойно:
— …Воркосиган, Готиан и Воркалонер… Един по един, в интервал от две минути! Без оръжие! В противен случай ще изключа животоподдържащите системи на кораба! Разполагате с петнадесет минути, после започвам да изпускам кислорода. Разбрахте ли? Добре. Няма да е зле да побързаш, КАПИТАНЕ! — Обръщението тежеше от мрачен сарказъм.
Образът върху екрана се стопи, но гласът продължаваше да се носи от репродукторите:
— Войници на Бараяр! Вашият капитан извърши предателство по отношение на императора и Министерския съвет! Не му позволявайте да предаде и вас! Арестувайте го и го предайте на официалната власт в лицето на политическия офицер! В противен случай ще бъдем принудени да избием всички, невинните заедно с виновните! След петнадесет минути ще бъдат прекъснати животоподдържащите системи на кораба и…
— Изключете го! — ядосано заповяда Воркосиган.
— Не можем, сър — отвърна един от техниците с безпомощно изражение на лицето. Ботари небрежно свали плазмения лък от колана си и изстреля един заряд. Репродукторът на стената се пръсна на хиляди късчета, няколко души се наведоха да избягнат огнените пръски.
— Хей! — извика с негодувание Воркалонер. — Това може да ни потрябва!
— Няма значение — махна с ръка Воркосиган. — Благодаря, сержант. — Гласът продължаваше да се чува в далечината, от многобройните репродуктори, пръснати из кораба.
— Страхувам се, че не разполагаме с много време за приказки — добави Воркосиган, очевидно решил да възобнови някаква прекъсната дискусия. — Лейтенант Сен Симон, имаш разрешение да изпробваш инженерната си идея… Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре. Сега ни трябва по-скоро хитрост, отколкото смелост…
Лейтенантът кимна и веднага се насочи към изхода.
— Страхувам се, че ако Сен Симон не успее, ще се наложи да ги атакуваме директно — въздъхна Воркосиган. — Те са в състояние да избият всички на борда, а после лесно ще вкарат в електронния дневник каквото им хрумне… Даробей и Тафас знаят как става това. Доброволци? Ние с Ботари сме първите…
Всички пристъпиха като по команда крачка напред.
— Готиан и Воркалонер отпадат — категорично заяви Воркосиган. — Искам някой все пак да може да обясни какво се е случило. Сега слушайте бойния ред: първи тръгваме ние с Ботари, ще ни последва патрулът на Сигъл, последен е Куш с хората си. Да се използват само станъри. Не искам никакви повреди в машинното отделение.
— Възразявам срещу бойния ред, сър — обади се с отчаяние в гласа Воркалонер. — Те с положителност ще използват невропаралитични заряди. А това означава сигурна смърт за първите, които нахлуят в залата.