— И ти трябва да сториш същото, мамо — погледна я в очите Корделия. — Той ми спаси живота. Скри ме в собствената си кабина, докато отмине шумотевицата след убийството на Ворутиер. Ако ме бяха пипнали, положително щяха да ме разстрелят!
Загрижеността отказа да напусне лицето на майка й.
— Той… Той направи ли ти нещо лошо?
Въпросът тежеше от ненаказана ирония. Корделия не посмя да сподели дори с майка си за ужасната тежест на истината, която падна върху плещите й заедно с откровенията на Воркосиган. Но майка й изтълкува погрешно мрачния израз на лицето й.
— О, миличка, извинявай!…
— Какво? Не, за Бога! Воркосиган не е като останалите. Именно той промени нещата в лагера за военнонленнци, не даваше и с пръст да ни докосват! Дори ме помоли… — Думите бавно заглъхнаха в гърлото й. Очите й се насълзиха от милото загрижено лице, вдигнато срещу нея. — Разговаряхме дълго… Той е свестен човек.
— Но репутацията му не е особено добра…
— Да, зная. Ала всичко, което говорят за него, е лъжа.
— Значи не е убиец?
Корделия изпадна в сериозно затруднение.
— Как да ти кажа… Вероятно е убивал, защото е войник. Такава му е работата. Но аз зная само за трима души, които е убил извън повелята на дълга…
— САМО трима, а? — проточи многозначително майка й. — Значи не е сексуален маниак…
— Изключено! — тръсна глава Корделия. — Преживял е доста тежко самоубийството на жена си, но дори не подозира, че аз зная това… Научих го от онзи престъпник Ворутиер, който се е гаврил с него… Подозирам, че това не е цялата истина, но за гаврите съм сигурна… Ворутиер не можеше да го понася. Попитах Арал как стоят нещата, но той отказа да говори по този въпрос…
Добре, че не станах адвокат, помисли Корделия, отбелязала смаяното изражение върху лицето на майка си. Клиентите ми положително щяха да намажат въжето!…
— Надявам се, че всичко ще ти се изясни, когато го видиш лично — завърши накрая тя.
— Явно ти е взел ума — колебливо се усмихна майка й. — Но с какво? С обноски, с външност?
— Не съм много сигурна — въздъхна Корделия. — Говори предимно за политическия живот на Бараяр… Твърди, че е отвратен от него, но аз мисля, че именно това е слабостта му. И пет минути не може да мисли за друго…
— А интересно ли ти е?
— Ужасно е! — призна Корделия. — Разказва такива страшни неща, че човек може да остане буден в продължение на седмици!
— Едва ли си привлечена от външността му — промърмори майка й. — Видях го на холограма преди няколко седмици, нищо особено…
— Така ли? — вдигна глава Корделия. — Случайно да си запазила тази холограма? Къде е?
— Сигурно е в някой от архивните дискове — отвърна майка й и стана на крака. — Но ще ти кажа нещо направо в очите, момичето ми — твоят Рег Розмънт изглеждаше десет пъти по-добре!
— Предполагам, че е така, особено ако човек разсъждава обективно — кимна Корделия.
— Какво тогава те привлича в този човек?
— Не зная. Може би добродетелите, които се крият в недостатъците му… Смелостта му, силата му, енергията… Има власт над хората… Не служебна, а друга — чисто човешка. Макар че разполага и с достатъчно служебни правомощия… Хората или го обожават, или не могат да го понасят. А най-странният тип, който съм срещала някога, изпитва тези две чувства едновременно… Във всеки случай никой не спи в негово присъствие.
— А ти към коя категория се числиш, Корделия? — погледна я с интерес майка й.
— Как да кажа… Не го мразя, но не бих казала и че го боготворя… — Помълча, после тихо добави: — Но когато някой го нарани, имам чувството, че изтича моята кръв…
— О!
Това беше единственият коментар на майка й. Устата й продължаваше да се усмихва, но в очите й проблесна страх. Стана и се зае да подрежда дрехите на дъщеря си.
Командирът й се появи на четвъртия ден от отпуската. Със себе си водеше мълчалива спътница и сърцето на Корделия пропусна един такт.
— Капитан Нейсмит, това е доктор Мехта от медицинската служба към Експедиционния корпус — обяви командор Тейлър.
Доктор Мехта беше слаба жена с шоколадова кожа, почти връстница на Корделия. Тъмната й коса беше стегната на кок, от безупречно изгладената й униформа лъхаше на стерилност.
— Пак ли психиатър! — изпъшка Корделия и усети как мускулите на врата й окаменяват. Това означаваше нови разпити, нови лъжи и увъртания. С единствената цел да се прикрие празнотата в официалната й версия, запълнена от горчивите истини на Воркосиган…
— Получихме рапорта на командор Спраг с известно закъснение — добави с извинителен тон Тейлър. — Ужасна история! Искрено съжалявам за това, на което те подложихме. Ако рапортът беше пристигнал навреме, положително нямаше да се стигне дотам…