Но Авраам рече:
— Какви ги плещиш такива, та Себоим нали е син на стария Доданим. Нима може синът на крадеца и лихваря да бъде праведен?
И рече Сара:
— Аврааме, направи го, моля ти се, заради семейството. С какво е по-лоша Мелха от тая кокетка Есха; нека и тя си има свестен годеник като нея. Тя е порядъчно момиче и поне не върти кълка пред старите си роднини, които би трябвало да уважава.
И отговори Авраам:
— Да бъде както казваш. Значи с Йобаб и Себоим стават вече шест души праведни. Остава да намерим още четири.
И рече Сара:
— Това вече е лесно. Чакай, кой още в Содом е праведен?
Авраам отговори:
— Аз бих казал старият Нахор.
И каза Сара:
— Учудвам се как изобщо можеш да говориш за него. Нима не спи тоя старец с разни курветини езичници? Сабатах решително е по-праведен от него.
Сега вече Авраам пламна от гняв и рече:
— Сабатах е клетвопрестъпник и идолопоклонник. Не можеш да искаш от мене да го предложа на Господа в числото на праведните. В такъв случай по-добре да се спрем на Елмодад или Елиаб.
На това Сара отвърна:
— Трябва да знаеш, че Елиаб прелъсти жената на Елмодад. Ако Елмодад беше мъж на място, щеше да натири жена си, тая кучка. Но ти можеш да предложиш Наман, комуто никой за нищо не връзва кусур, защото е смахнат.
И отговори Авраам:
— Няма да предлагам Наман, но ще предложа Мелхиел.
И рече Сара:
— Ако предложиш Мелхиел, да знаеш, че няма да говоря с тебе. Нима не беше Мелхиел, който ти се присмиваше, че нямаш син от мене, ами от държанката си Агар?
Тогава Авраам рече:
— Няма да предложа Мелхиел. Как мислиш, да включа ли между праведните Езрон или Яхелел?
А Сара отговори, като рече:
— Яхелел е развратник, а Езрон общува с ахадските мръсници.
И рече Авраам:
— Ще предложа Ефраим.
А Сара рече:
— Ефраим казва, че равнината Мамре, на която пасат и нашите стада, е негова.
Авраам след това рече:
— Не е праведен Ефраим. Ще предложа Ахирам, сина на Ясиел.
И рече Сара:
— Ахирам е приятел на Мелхиел. Ако предлагаш, предложи Надаб.
Авраам отвърна:
— Надаб е скъперник. Ще предложа Амрам.
И рече Сара:
— Амрам искаше да спи с държанката ти Агар. Не знам какво чак толкова е намерил у нея. По-добър е Асриел.
И рече Авраам:
— Асриел е вятърничав човек. Няма да предлагам на Господа палячовци. Ами какво ще кажеш, да му посоча Намуел? Не, и Намуел не е кой знае каква стока. Защо пък точно него?
А Сара рече:
— Какво не ти харесва Намуел? Вярно, че е глупав, но е набожен.
И рече Авраам:
— Нека е така. Намуел да бъде седмият.
След това Сара рече:
— Чакай, остави го Намуел; той — нали знаеш — не е чужд на содомския грях. Кои още бяха в Содом? Чакай да си припомня: Кахат, Салфад, Итамар…
Тогава Авраам рече:
— Прогони тази мисъл. Итамар е лъжец, а колкото се отнася до Кахат и Салфад, нима и двамата не се числят към партията на проклетия Пелег? Но може би ти познаваш някоя праведница в Содом? Припомни си, моля ти се.
И рече Сара:
— Няма такива.
Наскърби се Авраам и каза:
— Нима няма десет души праведни в Содом и Гомора, та да пощади заради тях Господ тези хубави градове?
А Сара рече:
— Иди, Аврааме, иди още веднъж при Господа, падни на колене пред него, разкъсай одеждата си и кажи: „Господи, Господи, аз и Сара, жена ми, разплакани, те молим да не погубваш заради греховете им Содом и Гомора“.
И му кажи: „Смили се над тия грешни люде и изчакай. Имай милост, Боже, и ги остави да живеят. Обаче от нас, Господи, от нас, хората, недей иска да ти посочим десет праведни от целия твой народ.“