И народът дава. Дава, че има и друго, ако не дава. Дава мило и драго. Па ако поиска правосъдие, държавата му казва: „Купи си от мене марка, да те пусна при съдията.“
— Ами нали данък плащам…
— Не, без марка не може.
Ако в село завърлува лоша болест по хора или по добитък, докторите бягат да не гледат. Жаловити са човеците, защо да им изтекат очите от сълзи. Ех, та само това ли е?
Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда си и с парите си, а той вместо истина и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от все¬възможни закони и закончета.
Лъже държавата.
Мащеха е тя.
Мащеха за едни, а за други най-млечна майка.
[Излиза в сп. „Селска разговорка“, кн. 1, Самоков, ноември 1902, с. 8–11, без подпис.]