Ще трябва да го хванем и да го затворим. Не бива да го оставим да избяга. Ще пукне от глад, нещастникът. — И той се опита да се успокои: — Ще го затворят, пък може да се държат добре с него.
— Не, ще го оставим да избяга — възрази Канди развълнуван. — Ти не познаваш Кърли, Той ще иска да го линчуват. Ще го пречука.
Джордж го гледаше в устата.
— Да — каза най-сетне той, — ти си прав. И не само Кърли, а и другите ще искат това.
Джордж погледна отново жената на Кърли, А Канди отвори дума за това, за което най-много се страхуваше:
— Сега двамата с тебе ще вземем фермичката, нали, Джордж? Ще идем да си живеем там, а? Бива ли, Джордж?
Преди Джордж да отговори, Канди сведе глава и заби поглед в сеното. Беше разбрал.
— Знаех си го още отначало — каза меко Джордж. — Знаех си, че не ще можем я купи. Но той толкоз обичаше да му разправям за нея, че аз започнах да си вярвам.
— Значи... всичко е свършено? — попита мрачно Канди.
Джордж не отговори на въпроса му, но каза:
— Ще работя един месец, ще си взема петдесетте долара, па като вляза в някой бардак, цяла нощ няма да изляза. Или пък ще заседна в казиното, доде не се опразни. После ще се върна, ще работя още един месец, ще взема пак петдесет долара...
— Таквоз добро момче беше — каза Канди. — И през ум не ми е минало, че ще я свърши такава. Джордж пак се загледа в жената на Кърли.
— Не го е сторил от лошотия — рече той. — По никой начин! Все правеше поразии, но никога от лошотия. — Джордж се изопна и погледна Канди. — Чувай сега: трябва да кажем на момчетата. Ще трябва да го намерят. Няма друг начин. Може пък да не му сторят нищо лошо. Няма да им дам да го бутнат — додаде остро той. — Виж какво, ония може да си помислят, че и аз съм замесен в тая работа. Затова първо аз ще се прибера в помещението. След малко идваш ти и казваш на момчетата за станалото. Тогава ще дойдем тука и аз ще се правя, че нищо не съм знаел. Бива ли? Иначе момчетата ще помислят, че и аз съм замесен.
— Бива, как да не бива — увери го Канди.
— Добре. Сега изчакваш тука малко, после идваш задъхан и казваш, че току-що си я намерил. Аз тръгвам.
Джордж се обърна и изхвръкна от обора. Старият Канди го проследи с поглед до вратата. После се обърна, погледна безпомощно жената на Кърли и заизлива, в думи мъката и гнева си.
— Ти, мръсна никаквице! — викна злъчно той. — Ти си виновна! Радвай се сега! Кой не знаеше, че все ги бъркаш разни? Не беше стока ти. И сега не си стока, въшлива курветино! — Той подсмръкна и гласът му затрепера. — А можех да си копая в градината и да мия чиниите на момчетата. — Той млъкна, а после продължи да нарежда, повтаряйки старите думи: — Пък дойде ли цирк или се играе мач... отиваме и това си е... казваме: „По дяволите работата!“ и отиваме. Никого няма да питаме. Па ще си имаме и прасенце, и кокошчици... а зиме. .. чугунената печка. Нека вали колкото ще... ние ще си седим вътре. .. — Очите му се наляха със сълзи. Той се обърна, излезе сломен от обора и потърка бакенбардите си с отрязаната ръка.
Шумната игра навън бе прекратена. Чуха се въпросителни гласове, трополене на тичащи крака и ето че мъжете нахълтаха в обора. Слим, Карлсън, младият Уит, Кърли, а подир тях на почетно разстояние Крукс. После влезе Канди и последен — Джордж. Закопчал синьото си сако, той бе нахлупил черната шапка ниско над очите. Те се втурнаха покрай последния бокс. Като забелязаха в сумрака жената на Кърли, спряха се неподвижни и се втренчиха в нея.
После Слим пристъпи леко до трупа и попипа китката. Докосва с един пръст бузата й, а после ръката му се плъзна под леко извития й врат и го опипа. Когато се изправи, мъжете го наобиколиха и той им каза истината.
Изведнъж Кърли се оживи.
— Знам чия работа е това — извика той, — На онова мръсно копеле! Сигурен съм. Всички останали играехме на подкова. Ще го пипна! — разбесня се той. — Отивам за пушката си. Ще го пречукам тоя майчин син! Право в корема ще го насоля! Да вървим, момчета — подкани ги той и излетя от обора.
— Аз ще взема пистолета си — каза Карлсън и също хукна навън.
Слим се обърна тихо към Джордж:
— Това е работа на Лени, няма съмнение — каза той. — Вратът й е счупен. Не може да бъде друг освен Лени.
Джордж не отговори, а само кимна леко. Толкова беше нахлупил шапката си, че очите му не се виждаха.
— Сигурно пак е станало тъй, както в Уийд — продължи Слим. — Ти нали ми разправяше. Джордж кимна отново.
— Няма как, трябва да го хванем — въздъхна Слим. — Къде може да е отишъл?
На Джордж сякаш му беше нужно известно време, за да може да проговори.
— Трябва да е побягнал на юг — каза той. — Ние дойдохме от север, тъй че сигурно е отишъл на юг. — Трябва да го хванем — повтори Слим. Джордж пристъпи до него.