— Не може ли да го хванем и да го предадем в затвора? Той не е с всичкия си, Слим. Не го е направил нарочно. Слим кимна.
— Може — рече той, — ако успеем да го опазим от Кърли, може. Но Кърли ще му види сметката. Още го е яд за ръката. После я си представи, че в затвора го вържат и го хвърлят в карцер. Нищо няма да спечели от това, Джордж.
— Знам — каза Джордж. — Знам.
Карлсън се втурна в обора.
— Задигнал ми е пистолета, копелето! — извика той. — Няма го в торбата.
След него, с ловна пушка в здравата ръка, дотича Кърли. Той вече се бе успокоил.
— Всичко е наред, момчета — каза той. — Негърът има пушка. Вземи я ти, Карлсън. И зърнеш ли го, не го оставяй. Стреляй направо, та да му дойде умът.
— Аз нямам оръжие — рече възбудено Уит.
— Ти ще идеш в Соледад да повикаш полицай. Вземи Ал Уилтс, той е заместник-шериф. Да вървим сега! — Кърли изгледа подозрително Джордж. — И ти ще дойдеш с нас, приятелю.
— Разбира се — отвърна Джордж. — Идвам. Но слушай, Кърли, нещастникът не е с всичкия си. Не го убивай. Не е знаел какво върши.
— Да не го убивам ли? — извика Кърли. — Та той има оръжие — пистолета на Карлсън. Убивам го, без да ми мигне окото!
— Може Карлсън да си е загубил пистолета — обади се неуверено Джордж.
— Тая заран беше в торбата — каза Карлсън. — Взел го е, дума да няма.
Слим се беше загледал в жената на Кърли.
— Кърли — рече той, — не е ли по-добре да останеш тук, при жена си?
— Лицето на Кърли се наля с кръв. . — Тръгвам! — отсече той. — Ще му изтърбуша червата на тоя мръсник, нищо, че съм само с една здрава ръка! Ще го пипна аз!
Тръгнаха да излизат. Джордж се спря за миг до Канди и двамата се загледаха в мъртвата жена.
— Ей, Джордж! — повика го Кърли. — Върви с нас, да не решим, че и ти имаш пръст в тая работа.
С натежали крака, Джордж се помъкна бавно след тях.
Когато всички излязоха, Канди седна в сеното и се загледа пак в лицето на жената на Кърли.
— Горкият Лени! — промълви той.
Гласовете на мъжете заглъхнаха. Оборът потъваше постепенно в мрак. Конете трополяха в боксовете си, синджирите им дрънчаха. Старият Канди легна в сеното и Покри очи с ръка.
Слим се обърна към Канди:
— Тогава ти остани тук с нея, Канди. А другите по-добре да вървим.
ГЛАВА 6
В късния следобед дългият зелен вир на река Салинас беше замрял. Слънцето бе напуснало вече долината, за да се изкатери по склоновете на Габиланските планини, чиито върхове все още розовееха под лъчите му. Но над вира и чинарите бе легнала приятна сянка.
Водна змия се плъзна леко по вира, обръщайки насам-натам изправената си като перископ глава; тя преплува вира на дължина и стигна до краката на неподвижна чапла, застанала в плитчината. Клюнът се стрелна надолу, хвана малката змия за главата и тя изчезна в него, като мяташе бясно опашка.
Отдалеч зашумя вятър и премина като вълна по върховете на дърветата. Сребристите чинарови листа затрепераха, а сухата кафява шума по земята полетя тук-таме, подгонена от леките пориви на зефира. Зелената повърхност на вира се набръчка.
После вятърът замря тъй внезапно, както се бе появил, и отново настъпи покой. Чаплата стоеше неподвижна в плитчината и чакаше. Друга водна змия заплува по вира, обръщайки насам-натам изправената си като перископ глава.
Внезапно от гъсталака се появи Лени. Движеше се мълчаливо като мечка. Чаплата размаха криле, отдели се от водата и литна надолу по течението. Змията се свря между тръстиките в края на вира. Лени се приближи тихо до водата, коленичи и започна да пие,. допрял устни до повърхността. Някаква птичка изшумоли в сухата шума зад него и той вдигна глава, напрегна слух и зрение, но като видя птичката, отново допря устни до водата.
Като утоли жаждата си, седна на брега успоредно на вира, та да може да наблюдава и пътеката. Обгърна с ръце крака и подпря брадата в коленете.
Светлината бягаше от дола, а върховете на планините пламтяха сякаш още по-ярко.
— Не съм забравил, ей! — каза си тихо Лени. — Ще се крия в храсталака и ще чакам Джордж. — Той нахлупи шапката над очите си. — Джордж има да ме хока. Пак ще каже, че иска да си живее самичък, да не му създавам главоболия. — Той обърна глава към блесналите планински върхове. — Ще се запилея нататък и ще намеря някоя пещера — каза той и додаде тъжно: — ... и никога вече няма да помириша кечъп. Но какво от това? Щом Джордж не ме иска... ще се махна. Ще се махна!
В този миг в съзнанието му изплува една ниска и пълна възрастна жена. Тя носеше очила с дебели стъкла и огромна престилка с джобове — колосана и чиста. Жената се изправи пред Лени, сложи ръце на кръста и го изгледа намръщено и неодобрително. После заговори с гласа на Лени: