— Знам, че не си, Джек — въздъхна Хауи.
Влязох в офиса му и застанах пред него.
— Ходил ли си днес при Мал?
— Разбира се, че не съм. Сещам се за Портала само когато започвам да умирам от глад. Излизам дотам единствено ако се наложи да прибирам пари от опърничави клиенти.
— Тялото на Мал е изчезнало.
— Я повтори — каза той след къса пауза.
— Дори подът беше почистен. Сякаш нищо никога не се е случвало. — Не споменах за липсващите снимки.
Хауи сви рамене.
— Значи някой го е погребал от милосърдие и е подредил, за да свърши доброто дело докрай.
— Когато вчера тръгнахме, аз заключих. Днес също беше заключено.
Хауи погледна фактурите в ръката си.
— И какво искаш да ми кажеш с това?
— Искам да те попитам можем ли да останем още една нощ.
— Чудя се дали четем една и съща страница, Джек. Някой много организиран и както разбирам доста прибран се опитва да те убие, а ти държиш сам да се навреш в ръцете му.
— Ще ми трябва и компютърът ти за известно време.
— За да изчислиш колко гориво ти е необходимо, за да се махнеш колкото може по-далеч оттук?
— Включи си блока за разпознаване на реч, Хауи. Знаеш, че ще остана.
Той въздъхна и ми посочи с палец бюрото зад гърба си.
— Обслужи се сам. После ела в бара да изпиеш една бира. Изглеждаш ми като човек, който има нужда от това.
Хауи излезе, а аз извадих сменяемия твърд диск от компютъра му и сложих този на Мал. Свързах диджипака към серийния порт и включих захранването.
— Паролата? — невъзмутимо се осведоми компютърът.
— Моля? — обърках се аз. Знаех много добре какво означава въпросът. Просто бях изненадан да чуя собствения си глас от тонколонките.
— Паролата, дрисльо.
— Не я знам — признах с неудоволствие.
— Тогава опитай да се досетиш. Не мога да ти предложа нищо по-добро от това.
— Самой — казах наслуки първото, което ми дойде наум, и не без известна ирония.
— Правилно — отвърна машината и активира процедурата за начално установяване.
Поклатих глава съжалително.
— О, Мал! — Хич го нямаше в мерките за сигурност.
— Можеш да престанеш да се поздравяваш, умнико — отсече машината. — „Самой“ не е паролата. Истинската парола е трийсетсимволна комбинация от букви и цифри, която ще завърже езика ти на възел, ако събереш кураж да я произнесеш.
— Тогава защо ме допусна? И какъв всъщност ти е шибаният проблем?
— Мал се бе подсигурил. Беше предвидил, че онзи, който ще се сети за името на втората най-добра японска туршия, може да бъдеш само ти. Аз, от своя страна, бях сравнил спектъра на гласа ти със заложения в мен още преди да произнесеш тази дума. Просто се опитвах да те ядосам. И ако искаш много да знаеш, ти имаш проблем, нещастнико!
— Я чакай малко! — изръмжах аз. — Искаш да се бием ли?
— Така ли реши? Аз срещу теб с клещи в ръката?
— Има ли други профили2 на диска?
— Може би.
— Има или няма?
— Защо? Не харесваш звука на своя глас ли?
— Не в гласа е проблемът.
— Мал специално подготви този профил. Похвали се, че звучал по-истински и от теб самия.
— На мен лично ми е омръзнал. Дай нещо друго.
— Или?
— Или ще заредя от друг диск и ще се разходя по теб с поялник.
— Корав пич. Добре, има още два. „Гадняр“ или „Маце“?
— Гадняра — избрах аз.
— Не става. Мал му изтри звуковите файлове, за да направи място за твоите.
— Мацето, моля.
— Ще съжаляваш — предупреди ме машината.
— Ти да не си разговарял скоро с фризери? — попитах го аз, но сигурно не ме разбра. Курсорът на екрана смени формата си с друга, показваща, че започва процес, който може да отнеме по-дълго време — приличаше ми на жена, която се приготвя да излиза, но картинката бе прекалено малка, за да съм сигурен в подробностите. След това графичният интерфейс се смени: триизмерно изображение на полупразна стая с анимирани агенти, чакащи по краищата на екрана да бъдат извикани. В дъното на стаята се виждаха четири врати, които явно трябваше да изобразяват входове към каналите на Матрикс. Единият бе постоянно присвоен на полицейската подмрежа. Другите бяха с общо предназначение. Бях доволен да видя, че Мал не е залитнал към виртуалната реалност. Чувствах се много глупаво с шлем на главата и ръкавици на ръцете.
2
Относително нов компютърен термин, използван при работа с многопотребителски системи. Представлява комплекс от индивидуални настройки, свързани с личните предпочитания на всеки отделен оператор: външен вид на работното поле, система от звукови/музикални сигнализации, форма на курсорите в различните режими и т.н. — Б.пр.