— О-о, здравей — изрече апатичен женски глас. — Ти ли си?
— Здрасти — машинално отговорих аз леко озадачен. От профил с име „Маце“ човек би могъл да очаква бликаща жизненост. — Първо искам да проверя дали мога да се включа към подмрежата.
— Чудесно. Щом ти искаш това, аз съм щастлива.
— Добре ли си?
Машината горчиво се засмя.
— О, да, Джек. Чувствам се прекрасно. Как иначе? Хайде да свършваме с това по-бързо.
— Какво има? — настоях аз. Вече се двоумях дали да използвам диска на Мал, или да предпочета ръчно сметало.
— „Какво има“? — кипна гласът. — Какво да има? Възможно ли е да има нещо? Захвърляш ме, изоставяш ме като някаква курва, която можеш да качиш в колата си и после да изриташ… и ме питаш какво не е наред, така ли?
— Ама… — запънах се аз, — това май не е Мацето.
— Не е — отговори ми тя през сълзи. — Точно в това е проблемът — не е! Само че ти искаш нея: жена с големи цици и хубава коса, готова да те изчука, когато ти се прииска, и съгласна да се отрече от идеята за собствен живот. Да се откаже от своите идеи, от своите мечти, от нуждите си дори.
— Боже Господи! — изкрещях аз.
— Не ми повишавай тон — изхленчи машината. — Знаеш, че това ме плаши. Всичко ще направя, само не ми викай!
Бавно преброих до пет.
— Другият профил, моля.
— Не ме напускай! Аз още те обичам, Джек. Моля те, не си отивай… Съгласна съм да се върна при теб. Знаеш, че щях да се съглася.
— Начално зареждане!
— Значи това е краят, така ли? Това ли искаш?
— Да, дявол да го вземе!
— Машината подсмръкна.
— Сбогом, Джек. Поздрави майка си от мен. Ние с нея така добре се разбираме… — След това гласът изви: — О, моля те, прегърни ме…
Натиснах бутона и ръчно задействах процедурата за начално установяване. Гласът спря по средата на нещо, напомнящо хълцане, а аз вбесен изчаках да се появи другият.
— Казах ти — самодоволно се обади той.
— Това не беше никакво шибано „Маце“ — все още кипейки вътрешно, се оплаках аз.
— Така е. Това бе първоначалната идея, но в един момент на Мал му писна и така този профил се изроди в „Бившата приятелка“. Радвай се, че не се превърна в „Бившия приятел“ — онзи, който кисне в кола пред дома ти до среднощ, краде ти пощата и после те изпреварва навсякъде. Нямаш избор, брат ми, вързан си с мен, докато Мал не оправи нещата.
— Мал е мъртъв — осведомих го аз.
Настъпи тишина.
— Мъртъв? — повтори машината.
— Да. Някой го е пречукал.
— Защо?… Защо ще прави някой такова нещо?
— Точно това се опитвам да разбера. Ще ми помогнеш ли, или ще продължим да си лазим по нервите?
— Ще ти помогна. Господи… Какъв удар!
— Да. Сега искам да разбера дали полицията знае за Мал, защото ако е така, аз не мога да използвам информационната им мрежа.
— Не разбирам.
— Има смисъл да се регистрирам като Мал, защото така мога да се представя вместо него и да използвам допуска му до секретни материали. Но ако го направя, а те знаят, че той вече е мъртъв, може много бързо да ни се стъжни. — Все още се чувствах непривично да разговарям с някой, който звучи точно като мен. Беше прекалено близо до това да говоря сам със себе си… с всичките му последици. — Поне на мен, разбира се. Ти ще си останеш на сигурно място вътре в компютъра.
— А не мога ли само да проверя списъка на мъртвите?
— Не. Ако полицаите са научили за Мал, първата им мисъл ще бъде, че някой го е похарчил заради неуредени сметки. Така че те ще прикрият случилото се, поне докато не разберат каква е историята.
— Ясно. Добре, какво ще кажеш за тази идея: разбивам заявката за включване към мрежата на десет пакета и ги изпращам поотделно през десет анонимни сървъра3? Междувременно изпращам агент да наблюдава активността на сървъра за регистрация при пристигането на пакетите. Подушим ли нещо нередно, спираме оттук изпращането на останалите пакети.
— Звучи ми добре — казах аз, питайки се какви ми ги разправя. — Не съм и подозирал, че Мал е бил хакер.
— Не беше. Но не може ли една машина да си има хоби?
— Направи го.
Един от дремещите на екрана агенти се разпадна на десет парченца и се изстреля през отворите на десетте стилизирани тръбопровода, появили се в края на екрана. Едновременно с това в работното поле започна да се материализира триизмерен миниатюрен образ на главната магистрала на Матрикс. Пакетите, представяни чрез малки точки, се носеха по обиколни пътища към информационната подсистема на полицията, а през това време друг от наличните агенти мина през една от четирите врати и се отправи директно към сървъра за регистрация на потребителите, демонстративно стъпвайки на пръсти, сякаш се опитваше да не вдига шум. При нормални обстоятелства всичко това щеше да стане моментално, но избраният метод съзнателно целеше да разтегне процедурата до няколко минути. Докато чакахме, компютърът отдели част от ресурсите си за разговор с мен.
3
Възел в (локална) компютърна мрежа, който предоставя на другите възли достъп до мрежовите ресурси — Б.пр.