— Какво?
— Ами с какво се занимаваше тя през последната седмица, с кого може да се е виждала?
— Ха, че тя се виждаше с всички! Нали знаеш как е?
— Не, нямам представа — твърдо казах аз и съжалих, че Мал не бе идвал тук, не бе провел този мъчителен разпит вместо мен и не ми бе оставил паметна бележка. — Как си изкарваше прехраната?
— Ами, беше пазарен консултант — каза той и аз кимнах. Богаташите, които понякога не могат да намерят оправдание за купуването на нещо, което искат да имат, наемат хора, които да им го измислят. Понякога тези консултанти са на редовна работа към даден магазин и са на разположение да окажат помощ при закупуването и на най-незначителната дреболия, а в други случаи са на свободна практика и биват наемани при изключителни обстоятелства — когато става дума за необичайно екстравагантна приумица. Оказа се, че Луела била от последните и имала клиентела от 160-ия етаж нагоре. Така че във въздухарския свят на Голсън тя наистина се виждала с всекиго. Е, стига да си е струвало парите.
— А иначе? Не професионално? — настоях аз. — С кого излизаше например?
— С приятелите си естествено — отговори ми Голсън, видимо озадачен. Проверих ресурсите си от търпение и установих, че са на изчерпване. Трябваше ми съвсем малко и щях да се захвана с него сериозно.
— Окей. С кого по-точно, по дяволите?
— Ами… с Манди, Вал, Заз, Нес, Дел, Джо и Кейт.
Да, това беше прекалено.
— Помниш ли имената на някои мъже?
— А, не. Ама на кой му пука, нали така? — Почувствал по някакъв начин, че търпението ми е стигнало критичната си маса, Голсън реши да ми подхвърли нещо заслужаващо си. — Чакай… през последните две седмици започна да посещава онзи нов клуб. Това е, което знам. Бил съм там само веднъж… беше малко…
Не го изчаках да завърши. Не ме интересуваше как точно щеше да го окачестви.
— Как се казва?
— Клуб „Мръсник“. Но не мога да си спомня къде се намира, защото бях яко надрусан.
Голсън ме изпрати до вратата — дърдореше ми за скачането от стени. Опитвах се да не го обвинявам в себе си за похабената ДНК и дори му оставих номера на Хауи — ако стане нещо необикновено и в по-малко вероятния случай, че успее да си спомни нещо по-съществено от номера на сутиена на Сенди.
В мига, в който затвори вратата, видях, че носи по един дебел сребърен пръстен на всеки пръст от лявата си ръка, и се запитах колко ли щеше да изкара Латоя с парите, които тези пръстени струваха. После се отправих право към редицата асансьори и поех надолу към света, който разбирах.
Към девет часа нещо в ръждясалия ми мозък прещрака. Отначало не обърнах внимание на това необичайно събитие и го отдадох на наближаващото опиянение. Защото конкретните обстоятелства сочеха недвусмислено в тази посока. Но мисълта се оказа настойчива и се улових, че започвам да се вслушвам в нея, макар все още да преглеждах бележките на Мал. Зачаках вътрешния си глас да се изрази по-ясно. Но засега имах само впечатлението, че съм пропуснал да забележа нещо важно и доста очевидно.
От няколко часа се намирах в „Идеалния мавзолей“. „ИМ“ се бе оказал точно онова, от което имах нужда. Вътре цареше полумрак, разнасяше се грохотът на стара музика, а в дъното на заведението имаше редица терминали, давани под наем за връзка с Матрикс. Когато пристигнах, наредих на бармана да ми донесе всичкия „Джек Даниелс“, с който разполага барът, взех бутилките с мен и потънах в мрака. Два от терминалите бяха повредени, а на третия някакво хлапе проверяваше съдържанието на групата alt.seal-culling6, но аз го посъветвах да зареже тази работа.
Извадих от джоба си диска на Мал и го включих. Докато терминалът преговаряше с главния компютър, отпих голяма глътка „Джек Даниелс“ и се огледах в полумрака. Бях запомнил това място като вертеп и установих, че си е останало такова. Можех спокойно да се обзаложа, че никой от хората около мен не би бил в състояние да произнесе правилно собственото си име по букви от пръв опит. Ако влезеше скучаещ полицай, той спокойно можеше да арестува половината от присъстващите за пласьорство и всички останали — за притежаване на наркотици. За щастие никой вече не прилагаше закона по този начин — обстоятелство, което правеше бара идеалното място, в което да се завреш: постоянните посетители бяха прекалено похабени да се занимават с нещо, способно да привлече нежелателно внимание.
— Господи… какъв бардак!
6
Една от услугите в Интернет е т.н.