А много неща се случиха, откакто Апий построи този акведукт и моя дом в близост до него. Живеех самотно, но понякога едили3 и събирачи на данъци се отбиваха при мен и ми разказваха. И едилите, и бирниците се сменяха твърде често, и изобщо като че ли всички хора се сменяха с други през няколко десетилетия. Тъй могъщият принцепс Публий Сципион, наречен Африкански, задето победи Ханибал при Зама, бе опозорен от предприемчивия и лукав Катон, който пръв ми разкри изкуството да говориш едно, а да казваш друго. Видях с очите си Гай Марий, когато водеше своите войски към Сицилия, и не исках да повярвам, че този нисък, полуплешив и наглед нечистоплътен плебей, издигнал се до консулска тога, бе човекът, който направи армията по-силна от държавата! Защото с армията си Сула се обяви срещу реда на Сулпиций и с бой превзе своя Рим, който по-късно го направи диктатор с нечувана дотогава власт и право сам да пише закони и сам да урежда държавата. А Гай Юлий Цезар, след гражданската война, която спечели пак благодарение на легионите, прибави към титлата си „диктатор“ пояснението „вечен“. Но сетне Цезар го заклаха в сената, а Клеопатра взе ума на приемника му – достойния войник Антоний, и той сам се хвърли срещу този меч, с който искаше да покори света. И в негова чест бе построен малкият акведукт Антониус.
А освен него по онова време за Рим бяха издигнати акведуктите Стар Аниен, Аква Марция, Аква Александрина, Неронианус, Аква Крабра… И в повечето от тях водата течеше по здрави оловни тръби.
Веднъж едилът Фронтин, като идваше да провери нивото на течността в акведукта на Апий, ми каза, че земята край града, въпреки обилното напояване, не ражда добре. И полека-лека тук нахлуваха галски вина, испански зехтин, африканска и египетска пшеница. А някои земи останаха незасяти.
Аз, Вергилий, издялах това по времето, когато Рим бе сърце на могъща република и отдавна владееше по-голямата част от света.
… продължаваше да ражда богоизбрани и галеници на времето и Фортуна. Когато Антоний умря, триумвиратът се разпадна и Октавиан остана единствен. Щом въведе в ред държавните работи, той се обяви пред сената за болен и поиска да се оттегли. Тогава сенатът му заповяда да не прави това „за благото на народа и републиката“. И като предаде триумвирския си сан, Октавиан получи първи от всички званието „император“.
Много блясък и злато заливаха форума и стадионите, защото много бяха богатите в Рим, а Октавиан откри друг начин да се прослави повече. Той имаше приятел на име Гай Меценат, също твърде богат човек, който поддържаше в именията си поети, за да пишат без грижи за своята прехрана. Такива бяха Албий Тибул, Секст Проперций, Хораций Флак, а също и Вергилий Марон, с когото се случваше да ме бъркат по-късно. Но аз не харесвах твърде строфите им, защото смятам, че в тях има повече наслада, отколкото мисъл. Мисълта търси истината и затуй понякога излиза остра и грапава, а насладата представя себе си за истина и понеже е гладка, радва се на завистлива обич. Но мисълта е по-полезна, тъй смятам, защото познавах Сенека. А веднъж, когато беше пиян, Хораций вложи цялата си дързост в стихотворение, което назова „Паметник“ или нещо подобно, но тъй като посмя да предизвика съдбата, покланям му се и го поздравявам.
Октавиан, наречен Август, умря, след като изгони галите от Рим и остави за приемник заварения си син Тиберий. И Тиберий умря, а император стана Калигула. След четири години, когато го намериха заклан, император стана Клавдий. Той управлява добре тринадесет години, но сетне го отровиха, а император стана Нерон. Една нощ се събудих и видях, че цялото небе е червено и светло. Нерон запали Рим, а после сам се хвърли срещу меч и умря. Император стана Веспасиан. Когато той умря, неговият син Тит Флавий стана император. След смъртта му император стана Домициан. Но той надцени себе си и го убиха. Император стана Марк Кокций Нерва, а когато умря, на неговото място възлезе сегашният император Марк Улпий Траян, нека боговете го закрилят!
3.Едил – държавен служител в древния Рим, упражняващ надзор над улиците, обществените сгради, баните, вноса на жито и други. –