Смешното фентъзи в действителност е за всеки, независимо дали вече покорен от фентъзийната магия, или гледащ изчервено встрани с леко недоумение как може пораснали хора да се вълнуват от ненормални абстракции на архетипове от сериозните хилядолетни епични трагедии и обичаи на отдавна преобърнати в правата вяра варварски народи. Фентъзито е магия, а усмивката е двойно вълшебство.
Бих препоръчала следните примери за вдъхновение, повече чуждоземни, но класически устояли на времето и поколенията читатели, търкалящи се по пода с необуздан кикот от мисълта за скубещи косите си архидемони от ада, страдащи от проклятието на лошия обслужващ персонал, или нескопосни магьосници, които пълнят цели светове със сапунени балончета или биват прогонени след унизителен бунт на собствените им домашно обучени бълхи:
- Абсолютния майстор на усмихващото фентъзи Робърт Асприн – поредица „Митични приключения“.
- Кооперативната версия на края на света, създадена от магьосниците на всите нереални жанрове Роджър Зелазни и Робърт Шекли – поредица „Аззи“.
- Антологиите на страхотния редактор Майк Ашли, някои от които видели и българския бял свят – „Един смахнат свят: сериозно комично фентъзи“, „Дебела антология на адски смешното фентъзи“, „Алергия към магия“.
- По детски чистата магия на искрящото забавление на Даян Уейн Джоунс и нейните поредици за Хоул, Крестоманси и Деркхолм.
- Мастър Тери Пратчет.
- И най-добрите образци на български фентъзийни магьосници с огромно чувство за хумор – вижте ги долу.
„Весели измислици“ – сборник от Васил Цонев
„Проклятието на замъка Муш-мурок“ и „Таласъмите се завръщат“ – книги-игри от Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
„Драконите идват (Почти пенталогия)“ – цикъл разказоиди от Александър Карапанчев
„Чумната епидемия“, „Кой е на кръста?“ и „Св. Георги и змеят: Мисия CLVIII“ – романите за специален агент Меф ист О'Фел от М. С. Стоун (Мариян Петров)
„Време разделно“ – разказ от Атанас П. Славов
„Професия юнак“ – сборник от Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
„Раиа“ – роман от Георги Караджов
„Прекрасната вечер, когато умрях“, „Апокалипсисът не е за мъже“ и „Приказка за магьосници, физици и дракон“ – новели и роман от Геновева Детелинова
„Ех, магесническа му работа“ – роман от Калоян Захариев
Денят, в който вярата се завърна
Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
– Само да ми падне тая! – каза средният брат.
– По-добре пий една студена вода да ти мине меракът – предложи батко му.
– Не ща вода аз, кажи ми само как да я заприказвам…
Най-малкият брат ги изгледа пренебрежително и засука мустаци. Той отдавна не беше оня голобрад хлапак, който обикаляше плажа с прашка в ръка и жадно преглъщаше всеки път, когато видеше Русалката спасителка. Неведнъж се бе наслаждавал на нейното легендарно изкуствено дишане „уста в уста“, понякога и без да му се налага да се дави. Казваха, че дори Снежната кралица му позволила да я намаже с плажно масло. Братята му отричаха, но тяхното си беше чиста завист.
В тоя момент наблизо кацна ято млади вещици от ВМИ, облечени почти като за шабаш4. Братята забравиха за спасителката и се вторачиха в тях. Момичетата забиха метлите си в пясъка, превърнаха ги в чадъри с по една бърза магия и със смях се затичаха към водата. Целият плаж затаи дъх, а Русалката въздъхна с облекчение и се обърна към колегата си:
– Сега е твой ред, Нептуне. Аз отивам да пия кафе.
През следващия час едва ли щеше да ù се наложи да „спасява“ някого.
Нептун остави тризъбеца си до спасителската куличка, взе буя и с изпъчени гърди пое към водата. След неуспеха, който претърпя като треньор по водна топка на сладководните нимфи, той се преквалифицира в плажен спасител.
Дървен бастун с тежка оловна топка се стовари в бърза последователност върху вратовете на тримата братя. Само най-малкият, който единствен бе забелязал приближаването на баща си, успя да се отдръпне навреме и дръжката изора бразда през косата му.
– Непрокопсаници! Затова ли ви храня! Вместо да пазите градината, ще ми се мотаете по плажовете! Лигите ви ще изтекат да ги гледате тия, тия… – татко им се задъха от възмущение. – А пък Змейчето ще задигне всичките ябълки!
4.Както е известно, вещиците ходят на шабаш предимно голи. Е, тези бяха по монокини. (Б. а.)