Братята се хванаха за вратовете и мигом забравиха вещиците.
– Недей бе, тате! – опита се да възрази най-големият син.
– Недей ли?! На кого си тръгнал да отговаряш бе, хубостнико! – Бащата пак замахна с бастуна. Синовете отскочиха назад. – Що щете тука?
– Чухме, че Змейчето се навъртало наоколо… – започна най-малкият брат.
– Ама наистина ли? – подразни го баща им, подигравката в гласа му си личеше от другия край на Приказната земя.
Най-малкият син сконфузено млъкна.
– Ей го там! – кресна бащата и посочи към съседната дюна. На нея, необезпокоено от близостта на преследвачите си, Змейчето се преструваше, че пасе невиждания розов шопар, докато скришом се наслаждаваше на вещиците студентки.
Намерили повод да се отдалечат от правораздавателния бастун, братята се юрнаха към Змея недоносче.
– Вие сте трима, а то има само една глава! – викна след тях баща им и въздъхна обречено, преди да потърси с поглед прелестните създания, които се пличкаха във водата само на няколко бастуна разстояние от него.
Когато вятърът донесе думите „една глава“ до Змейчето, братята вече го налагаха точно по нея. То се опита да се защити, но нали си беше недоносче… Те не го оставиха нито да избяга, нито да излети. Събориха го на земята и го заритаха толкова здраво, че наоколо се разхвърчаха люспи.
Добрият юнак Калиш скучаеше в Оперативното управление на Юначеството и тъпо се взираше в плазмения екран, който заемаше цялата стена пред него. След нашествието на геймърите Гатун беше изпросил от Приказничеството субсидия5 за електронно следене на особено опасните субекти в Приказната земя: Червената шапчица, Заека хулиган и дори алхимика Къх Пфу. Въпреки че последният се водеше на щат към Приказничеството и имаше съвсем безобиден вид, Юначеството настоя да го включат в програмата, понеже често неговите опити имаха свръхразрушителни последици.
Очите на Калиш механично прескачаха между символите по екрана, а мислите му се рееха в миналото. Той тъкмо се усмихваше на спомена за наивния ентусиазъм, с който някога гонеше дракони, когато Змейчето недоносче се втурна в дежурната стая.
– Искам закрила по закона за защита на приказките! – То произнесе ритуалната фраза и се стовари върху юнака.
– Давам ти всичко, само се отмести от мен – изпъшка Калиш изпод недоносчето, проклинайки наум решението на ръководството да не включва змейовете в системата за наблюдение, като напълно безобидни.
Той едва смогна да се освободи, но за беда докосна крилото, което тримата братя бяха счупили по време на схватката. Змейчето изрева от болка. Замириса на изгорели тапети и на стената над главата на юнака се появи тъмно петно. Калиш побърза да отдръпне ръцете си. Когато най-после се измъкна изпод Змейчето, той изтупа с достойнство пясъка от служебните си доспехи и попита:
– За какво ти е тая защита? Змей си все пак…
– Змей, змей, ама недоносче. А пък ония гамени, тримата братя, никаква милост нямат към инвалидите.
Калиш се зарече наум (за кой ли път) никога повече да не чете обяви по автобусните спирки, особено ако са написани със златни букви. Като онази, която някога го доведе в Приказния свят.
Недоносчето зарева:
– Те ме нападнаха!
– Кой те нападна?
– Как кой? Тримата братя. Нищо не съм им сторил.
– А не мислиш ли, че това нападение може да има нещо общо със златните ябълки – вмъкна Калиш – с които храниш шопара?
– Ама те ми се полагат по сценарий! – Змейчето извади смачкана папка, в която листовете се държаха на честна дума. – Тука всичко си пише…
На Калиш му причерня пред очите. Недоносчето винаги мъкнеше със себе си сценария на приказката – за да си търси правата.
– Те трябва да спят през това време, а не най-предателски да ми устройват засади!
– Това си е тяхната градина…
Змейчето продължи да се оплаква.
– Да знаеш само колко са капризни розовите шопари! Още като го купих, в инструкцията пишеше да се храни само със златна превъзходна.
– Златна превъзходна е сорт ябълка – заобяснява Калиш. – Едни такива жълти…
– Така я, жълти са. И само в градината на тримата братя ги има. Къде ли не съм търсил.
Юнакът го гледаше изумен. Кой да знае, че цялата разправия със златните ябълки се дължи на едно мъгляво ръководство за експлоатация на прасета.
– Настоявам да ме защитите – тропна с опашка Змейчето. – Вие сте Юначество, това е ваше задължение.
5.Приказничеството отчете субсидията като проект за интегриране на малцинствата с асоциално поведение в Приказното общество. А също и по програмата „Малки проекти за голямо добро“ – лична идея на Главния приказник. (Б. а.)