– Сега и змейове ли ще пазим? Едно време какви змейове имаше! Не само че сами се пазеха, ами и девици крадяха… понякога.
– Едно време си е било за едно време. А сега има интеграция на змейовете в обществото. Искам закрила, и толкоз. – Недоносчето замахна със здравото си крило. От папките с надписи „Добро дело“ се вдигна прах.
Калиш се закашля.
– Като гледам, май отдавна не сте правили добри дела – отбеляза Змейчето. – Сега ви е шансът. Тримата братя ме търсят и ако не се бяха зазяпали по вещиците на плажа, щяха да ме смелят от бой, че и по-лошо.
Юнакът изчака прахът да се слегне, отпи от чашката с питие от сладки коренчета и обясни:
– Добрите дела вече ги отчитаме само в края на месеца. А теб ще те скрием, няма проблеми. Ще те пратим при един змей, наш човек. Съвсем наблизо е, в подножието на Лиса планина.
Част от някаква планина избра точно този момент да се покаже през вратата. Но не беше планина, а първата половина на Гранд юнак Гатун.
– Здравейте! – Остатъкът от юнака също се озова в стаята. – Много тесни са станали тия порти.
Вратовръзката му се люлееше от усилието. Папагалът върху нея залиташе и само диамантената игла, с която беше закарфичен, го спаси да не попадне под лачените обувки на Гранд юнака.
– Не са портите, шефе, ами ти растеш.
Гатун се изкашля значително6 и извади снежнобяла кърпичка от горния джоб на сакото си.
– Нали затова отивам да играя голф. – Той огледа кърпичката, прежали я и попи потта от челото си. Обикновено с нея лъскаше никелираните части на агресивно оранжевия си кабриолет. – Рекох само да видя какво става из родното Юначество. Какъв е проблемът?
– Тримата братя пак са се проявили – отговори Калиш, а Змейчето само надигна потрошеното си крило и придоби още по-мъченически вид. – Каня се да го скрия при Седмоглавия змей.
– И там ще го намерят. По-добре го направи на гастарбайтер. Сливаря ще се погрижи за него – подхвърли Гатун и се заизнизва обратно през вратата.
– Искаш ли да станеш гастарбайтер? – попита юнакът и обясни за какво става дума.
– На всичко съм готов. Само и само да съм по-далеч от ония гамени братята.
Калиш викна Мастилницата и му нареди да подготви нови документи на Змейчето недоносче.
– Сливар, моля ти се! – съвсем отчаян от своя агент за специални поръчения, Калиш го удари на молба.
Змейчето не повярва на очите си, когато половин час по-рано добрият юнак го заведе при боклукчията на село Кривец – засмян чичка с каскет. Изпод омазнената козирка ги гледаха две хитри очички, забити в средата на червендалесто лице.
– Аз една слива видял ли съм от вашето Юначество? Видял ли съм?
– Нашето Юначество, Сливар, нашето! Едно време и ти беше юнак. Или си забравил?
– Нищо не съм забравил и затова всяка сутрин благославям деня, в който напуснах!7
– Как няма да го благославяш – нали ти уредихме виза. Дадохме ти монополни права върху трафика на смет и никой не те закача.
– Имам монопол, как не.
– Сливар, недей да плюеш в ръката, която те храни!
– Добре де, добре. Ама знаеш ли тази ваша малка услуга в какви разходи ще ме вкара?
Змейчето не разбра намека или се престори, че не е, и се наложи Юнакът да го подсеща:
– Как си със сребърниците?
– Ами… – то затършува из гънките на крилата си – нямам никакви.
Калиш въздъхна.
– Пак ще трябва да плащам със служебни пари.
– Стига си се скръндзил, нали са ти безотчетни – засече го Сливаря.
– Безотчетни друг път. Знаеш ли какви обяснения ще пиша? При това в три екземпляра.
Юнакът си бръкна в джоба и трийсет сребърника съвсем недискретно смениха собственика си. Сливаря пое банкнотата и се взря към слънцето през нея.
– Какво се правиш на интересен, абсолютно истинска е, нали ние ги печатаме.
– Абе, знае ли човек, ментета има всякакви – вдигна рамене Сливаря. – А сега добавете една златна ябълка и се договорихме.
Калиш се хвана за дръжката на меча, но оръжието беше парадно-бутафорно и тя остана в дланта му. Юнакът я захвърли на земята и грабна агента си за реверите.
От страх лицето на Сливаря придоби всички цветове на дъгата едновременно. Тоя път Змейчето недоносче разбра какво се иска от него, и измъкна от диплите на крилата си една златна ябълка.
– Съвсем прясна е, от тая сутрин.
Юнакът едва успя да овладее устрема си.
– Извади късмет, Сливарю. – И вместо да му скъса реверите, само изтупа от тях няколко въображаеми прашинки.
– Пристигнахме! – извика агент Сливаря, докато наместваше каручката си на охраняемия паркинг в центъра на столицата.
6.За да предпазим читателите с критични наклонности от рецидив, поясняваме, че това не е правописна грешка. (Б. а.)
7.Напускането на Сливаря – по собствено желание – беше прецедент в историята на Юначеството. До ден днешен юнаците напускаха само ако загинат при изпълнение на добри дела. (Б. а.)