– Къде гледаш бе, недоносче!
– Ти пък откъде ми знаеш името?
– Ама ти така ли се казваш?
– Да. В Приказната земя ли сме се виждали?
– Едва ли. Ти сигурно не си бил излюпен, когато аз емигрирах тук.
– Че защо си емигрирал в това скръбно място?
– Ами поради лоши битови условия – отговори змеят и като забеляза обърканото изражение на събеседника си, поясни: – Много гадни юнаци се бяха навъдили в Приказната земя по мое време. Все натегачи, режеха змейски глави за едното нищо. Чувал ли си за добрите юнаци Дакс и Гатун?
– Гатун! – изуми се Змейчето. – Тая лоена топка не може да отреже един косъм от брадата си.
– Сега може и да не може, ама на младини за една кривогледа девойка затриваше цяло змейско гнездо. А пък от Дакс колко змейски майки пропищяха…
– Наистина ли? Дакс работи като огняр в банята и пие с драконите.
Сега беше ред на непознатия змей да се учуди:
– Какво е станало с тая Приказна земя!
– Как какво, демокрацията дойде – обясни недоносчето. – Митичните същества сега имат граждански права…
– Чакай. Ела с мен в бара, там ще ми разкажеш.
Барът се оказа изоставен цех за среднотежко машиностроене, загубен нейде в сърцето на индустриалната зона. Няколко стари хидравлични преси и стругове бяха преобразени в маси и край тях седяха омърлушени змейове, които си пийваха бирата направо от бидоните.
– Бързо налей по един джибров първак – поръча старият змей още от вратата – че имаме новини от Приказната земя.
Барманът – змей със синкав оттенък, сякаш е бил спиртосан в алкохола, който продаваше – им наля и плъзна чашите към тях.
– Дошла е демокрацията! – развика се новият приятел на недоносчето и го избута в центъра на заведението. – Кажи им бе, момче! Кажи им!
Заинтригувани, клиентите се размърдаха и ги наобиколиха. Някакъв змей скептик се обади:
– Ако и тамошната демокрация е като тукашната…
Ропотът на възбудената тълпа напълно заглуши думите му. А един стар змей, който работеше като готварска печка, тихичко се изниза от заведението.
– Истина е! В Приказната земя вече никой не преследва змейовете! Е, и девици не се ядат, но пък юнаците ни закрилят.
– Не може да бъде! – викна в хор публиката.
– Защо да не може? Имаме си граждански права като всички други магически същества.
– Кой знае къде си се налокал, преди да дойдеш тука – каза барманът почти на глас.
Змейчето го чу – нали ако си малък и немощен, е по-добре да чуваш опасността отдалече – и кресна:
– Заради такива като тебе никой тук не вярва вече в нас! Къде ти е змейското достойнство?
Барманът завъртя очи към небесата, трябваше да му плащат вредни заради всички идиоти, които търпеше, а Змейчето се запали още повече.
– Кога си разперил за последен път крила? Кога под ноктите ти за последен път е пропищяла жертва – Змейчето се запъна за миг – ако и да е била някакъв си розов шопар?
Синият змей зад тезгяха понечи да отговори, но точно тогава в бара влязоха тримата братя и завардиха изходите. Тоя път нямаше мърдане, а на Змейчето недоносче така не му се искаше пак да го бият! То погледна смълчаната кръчма, пооправи немощните си криле и започна:
– Къде е вашето самочувствие на змейове? Къде е змейското ви достойнство? – Гласът му беше тъничък, но в затвореното помещение кънтеше като на истински, добре доносен змей. – Имам една мечта, приказните същества и хората да бъдат братя…
Събратята му, изтормозени от работата и от махмурлука, го гледаха печално, но то не се предаваше, това беше единственият му шанс да се спаси. И наистина, само няколко минути по-късно Змейчето притежаваше сърцата и умовете на всяко приказно същество в кръчмата.8
– … Какво ще стане с колите, ако змейовете си отидат?
– Ще спрат! – ревна кръчмарската публика в отговор.
Тримата братя, които досега с любопитство слушаха тирадата на Змейчето недоносче, не изтраяха и се запромъкваха през тълпата към него.
– Какво ще стане с всяка къща в тоя град, ако феите чистнички се махнат?
– Ще потъне в мръсотия!
Братята се приближаваха към центъра на кръга от приказни същества, където се намираше Змейчето.
– Какво ще стане с градската канализация, ако изчезнат водните духове?
– Ще вони!
Преследвачите бяха на почти едно крило разстояние от недоносчето.
8.Читателю, всичко е възможно на тоя свят, стига човек, тоест змей, да има правилната мотивация. (Б. а.)