– Имам една мечта – напъна се с последни сили то – приказните същества да излязат на улицата с гордо вдигната глава!
– Точно така, да излезем на улицата, да излезем на улицата! – подхвана тълпата и се втурна към изходите. – Стачка! Ние не сме овце, а змейове! Искаме равноправие!
Тримата братя едвам се спасиха изпод тежките лапи на разбунената клиентела.
– Искаме да се приберем в родината! – извика змеят, с когото недоносчето се бе запознало на улицата. Най-напред призивът му надделя над виковете на приказните същества около него, после те го подхванаха и го предадоха на съседите си. Не след дълго цялата тълпа зовеше към завръщане в Приказната земя.
Змейове, духове и караконджули се понесоха по улиците. Изпод един тролей изпълзя трол, дългата машина се закова в средата на кръстовището и движението секна. Автомобилите останаха на място, защото собствените им „двигатели“ се включваха в стачката. А във всеки автомобил има множество приказни същества. Иначе кой ще вдига и спуска „електрическите“ стъкла, кой ще мести чистачките? Фабриките и заводите спряха, турбините на електроцентралите не се въртяха повече. Замлъкнаха телевизионните предаватели и радиостанциите.9 Влаковете замряха по гарите, а самолетите плавно се спуснаха на земята и не искаха да се вдигнат в небето въпреки всичките усилия на пилотите си.
А на градския площад, невидима за хората, тълпата от приказни същества се увеличаваше с всеки изминал миг. Скоро тяхното бягство обхвана целия свят. Машините напълно спряха да се подчиняват на хората. Никой не можеше повече да игнорира факта, че множеството повреди не са случайни, че нещо става.
И тогава вярата на хората в машините не издържа под натиска на разпадащата се „действителност“. Разкъса се пелената, която им пречеше да виждат змейовете, елфите, горските духове, русалките и другите приказни същества. Те прогледнаха и разбраха, че благодарение на тях са се топлили, пътували, говорили един с друг по „телефона“ – всичко, което бяха приемали за даденост. Под капаците на автомобилите зейнаха дупки.10 Мобилните телефони11 се оказаха празни пластмасови кутийки. Видя се, че турбините на електроцентралите не са нищо по-различно от колелата, които се слагат в клетките на хамстерите…
Комбинираната сила на хилядите тролове, дракони и духове разкъса защитната пентаграма, с която преди много години Къх Пфу запечата прохода между двата свята. През морето от приказни същества премина тръпка и за пръв път от векове те усетиха ласката на приказния вятър, довял от родната им земя аромата на магия.
Змейчето недоносче ги поведе назад.12
Хиляди приказни същества заминаха, но много повече останаха, защото земята на хората се беше превърнала във втора родина за тях. Те я познаваха и я разбираха – повечето дори бяха родени в нея – а магическият свят ги плашеше със своята неизвестност.
Змейчето недоносче завари Калиш да скучае в Оперативното управление на Юначеството. До края на дежурството му оставаха цели шест часа и вече никакви спомени за велики подвизи не можеха да го разсеят.
– Идвам да се оплача – започна Змейчето още от вратата.
– Пак ли ти? Не ми стигат ядовете с настаняването на реемигрантите…
– Вие трябва да ми обърнете внимание на всяка цена! Тримата братя ме преследваха и в другия свят… – То разказа надълго и нашироко как се било маскирало като парен котел и как едва отървало люспите.
– Сега къде да те скрия? – зачуди се Калиш. – Мога да те устроя на същата работа в заведението на мадам Спящата красавица. Поне имаш нужната квалификация.
– Няма да се крия повече! – тропна с крак Змейчето. – Може да съм недоносен, ама съм змей!
– Както искаш – съгласи се Калиш. – За всеки случай ще уредим на тримата братя една магия за персона нон грата. На нас такива не ни трябват в Приказната земя.
А братята изобщо не мислеха да се връщат. Те останаха „на гурбет“ в другия свят. Отпървом бяха силови застрахователи, но скоро скъсаха опашката на гущера и се превърнаха в добре облечени бизнесмени.
Те се чувстваха прекрасно, оставени сами на себе си и по-далече от бастуна на „дъртия“. Тримата прекарваха по-голямата част от времето си в Макдоналдс, в компанията на местни манекенки, които не отстъпваха по форми на Русалката спасителка и правеха също толкова добро изкуствено дишане „уста в уста“. При това на братята не им се налагаше да се преструват на удавници или да се редят на опашка, както някога на плажа.
9.Секретарката в „Най-малкият брат и батковци“ пищеше, възкачена на служебния си стол. От флопито на компютъра ù един след друг излизаха миниатюрни гремлини. Наредиха се в колона по четирима и с маршова стъпка поеха навън. Наложи се най-малкият брат дълго и настоятелно да я успокоява.
10.Една лелка вдигна поглед от вестника, в който четеше статия със заглавие „Паранормалното е сред нас“, погледна през прозореца и като видя как от някаква луксозна кола пред къщата излита шестокрил змей, изпадна в несвяст.
11.На отсрещната страна на улицата мобифонът на добре облечен бизнесмен иззвъня. Но вместо мелодията от последния хит на фолкзвездата Ганчето, от него се разнесе ръмжене. Бизнесменът извади машинката с трениран жест и отвори капачето. От слушалката се обади дрезгав глас:
– Здравей, мутро!
Бизнесменът хлъцна от изненада. Отдавна не се бяха обръщали към него по този начин.
– Кой се обажда?
– Този, който знае всичко за теб!
– Твойта…
– Млък! – изкрещя гласът. – Слушал съм всичките ти разговори! Знам те каква си отрепка.
Бизнесменът със замах разби мобифона в земята и се затича към входа на къщата си. Пластмасовата кутийка се разцепи и се видя, че вътре има миниатюрен апартамент с легълце, маса и столове. От останките изпълзя малкото зло елфче, което се възползваше от първата си възможност да се наслади на сладкото отмъщение.
12.Някои приказни същества не искаха да се разделят с доскорошните си стопани.
– Бай Панчо, от трийсет години сме заедно – започна змеят, който до неотдавна беше „двигател“ на една разбричкана таратайка. – Много ми е мъчно да те оставя след всичките грижи, които положи за мен, а трябва да те напусна. Моето змейско сърце ме зове в родината… но твоята любов ми е по-скъпа и няма да те изоставя. Оставам!
Двамата се прегърнаха с насълзени очи.