– А какво е балалайка?
– Струнен музикален инструмент с триъгълна форма… много популярен в някои части на Русия.
– Няма ли друго?
– Краят на месеца е, хлапе. Всичко вече е изчерпано. Съжалявам.
Момчето въздъхна, увесило нос
– Зарежи тая работа. И без това знаех, че нищо няма да излезе.
Мамон затвори телефона и го прибра там, откъдето го беше извадил. Потърка замислено брадичка.
– Виж, хлапе, все пак няма ли нещо друго? Кофти ми е да те оставям така. Толкоз си се старал, пък накрая…
Момчето се замисли.
– Абе май има едно нещо…
Минаваше полунощ, когато в една спалня проехтя гръмотевичен тътен, изригна облак дим и огромна бронирана фигура се надвеси зловещо над легло, от което я гледаха чифт очи, пълни с ужас.
– Госпожа Анелия Сапунджийска? – избоботи фигурата, чиито рога стържеха тавана.
– Д-д-д-да?
– Мисля, че трябва да си поговорим за едно контролно по биология…
Редактира: Калин М. Ненов
Публикации:
1. Списание „Осем“ – бр. 8/2013, 2013 г.
Илюстрация: Станислава Димова
Българска митологична фантастика
Ангелина Илиева
В повечето си жанрови превъплъщения фантастиката е наднационална – тя е форма на литературата и изкуството, предназначена за универсални съдържания. Фантастичните сюжети често протичат в несъществуващи пространство и време, чиято връзка с реалните е условна, в тях са вписани персонажи, нерядко съзнателно лишавани от човешки черти, и общества, целенасочено различни от съществуващите в съвременния свят – фантастиката се определя именно от несъвпадането или противоречието с действителността.
В популярните у нас спектри на жанра обаче съществува една разновидност, която се дефинира именно от българското си звучене – специфичен субжанр, наричан описателно „българска митологична фантастика“. Онова, което го прави наистина уникален, е не само и не толкова етностилистиката на текстовете му, а фактът, че той е идеен и художествен проект на българските почитатели, т.нар. фендъм – общността на българските читатели, издатели и творци в жанровете на фантастиката.
„Таласъмия“ е общото название на почитателскатасреща, литературнияконкурс и поредицата сборници с наградени разкази от конкурса, създадени от Клуба за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“ – Стара Загора, и подкрепени от много български фенове на жанра. „Таласъмия“ е среща на почитателите, посветена на фантастичното и приказното в българската митология и фолклор. Провежда се веднъж годишно от 2001 г., в дните около Еньовден, в курортното селище Старозагорски минерални бани; от 2013 г. има и януарско издание – така наречената „Зимна Таласъмия“. „Таласъмия“ е и конкурс за фантастично произведение, основано на българската митология и фолклор, в две категории – разказ и роман, и се провежда ежегодно от 2002 г. Отличените творби от конкурса се публикуват от издателство „Квазар“ в поредицата „Българска фантастика ХХІ“. Основната заявена цел е да се създаде, мотивира и развива българското в жанра, като противовес на популярното чуждо.
Гледана през оптиките на литературната теория, връзката фолклор – фантастика е сложна и многопластова. Тя е и генетична, в общото раждане на фолклора и популярната литература от „духа“ на Романтизма; и структурна, в интертекстуалната свързаност на фолклорните и фантастичните жанрове; и рецептивна, в склонността на модерния образован читател да възприема ирационалното и свръхестественото във фолклора като фантастично. Митовете и фолклорът на различни народи са усвоявани неведнъж, особено в творчеството на автори от субжанровете на т.нар. високо фентъзи и класическия хорър – Дж. Р. Р. Толкин, Урсула ле Гуин, Роджър Зелазни, Х. П. Лъвкрафт, Брам Стокър. Прокарана през конкретните практики на осъществяването си като краен продукт обаче, тази връзка се оказва и далеч не лесна (а и парадоксална понякога). Противоречието, долавяно (а и донейде създавано) от почитателите, участващи като автори, жури или критици на проекта „Таласъмия“, идва от стремежа на всички тях към възможно най-пълен синтез на извлечени от различни културни епохи жанрови форми. Структурната им близост не гарантира успешния „превод“ между техните езици, особено в случаите, когато се правят опити да се изговарят смислите и значенията на единия език през изказа на другия, т.е. когато фантастичното бъде облечено в диалектни думи, населено от хора с калпаци и потури и сгъстено с етнографски описания, старателно преписани от академични трудове. Или пък тъкмо обратното, когато фолклорното бъде сведено до „разни същества, на които някои хора дават патлаци на автоматична“13. Така шеговитото определение, че българска фантастика е „коя да е фантастика, в която главният герой през свободното си време свири на гайда, пие ракия или поне знае, че столицата на БГ не е Букурещ“14, на практика описва един от моделите на присъствие на „фолклорното“, сведено до метаезика на символите – героите са наречени с български имена, квалифицирани са с фолклорни „расови“ понятия и обитават разпознаваемо български топоними.