При цялата си проблематичност и парадоксалност обаче проектът „Таласъмия“ успява да въведе и да установи един нов, уникален и изцяло собствен на българската почитателска общност субжанр, означаван разноречиво като „българска митологична фантастика“, „фолклорно фентъзи“ или дори „фолк пънк“, но затова пък единодушно и категорично разпознаван като „много български“. В него в рамките на конкурса (а все по-често и извън тези рамки) в един или друг момент се „пробват“ почти всички работещи в жанра български писатели. За мнозина от тях, по собствените им признания, родната митология и фолклор разкриват нов и пълен с чудеса свят, който, ако не друго, поне си струва да бъде опознаван. За някои преработването на този свят на художествения език на съвременната литература се превръща в творческа и просветителска кауза.
Българската митологична фантастика е все още продължаващ опит на българските почитатели да си оградят собствено художествено пространство в полето на глобално-популярните жанрове в литературата и изкуството, да създадат и отстояват изцяло своя културна територия. Положени до големите образци на жанра, нейните плодове вероятно изглеждат скромни, така както биха изглеждали скромни селските ни черкви и параклиси, сложени редом до някоя барокова катедрала15. Едно такова съпоставяне ще послужи единствено да ни подскаже, че са несравними онези обекти, които са основани изцяло на ценности: от едната страна е неоспоримото обективно превъзходство на катедралата като върхово постижение на световното изкуство, от другата е също така неоспоримото субективно преживяване от присъствието в храма на своята духовност. Дали предложените в следващите страници разкази ще допаднат на читателя, дали ще го възторгнат или разочароват, зависи до голяма степен от ценностните очила, през които ще ги прочете.
„Княз и чума“ – повест от Николай Райнов
„Приказка за Стоедин“ – роман от Никола Русев
„Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“ и „Слънце недосегаемо“ – поредица романи от Николай Теллалов
„Още черна фантастика“ – сборник с разкази от Георги Христов
„Луната спи“ – разказ от Кира Валери (Ивайло П. Иванов)
„Истината за Златната ябълка“ – разказ от Николай Теллалов
„Легенди за стражите на Трите порти“ – сборник с разкази и новели от Йоан Владимир
„Ликантропия“ – разказ от Александър Лютов
„Професия Юнак“ – сборник с разкази от Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
„Еньовден“ – новела от Ценка Бакърджиева
„Реваншът на Тангра“ – роман от Андрея Илиев
„Как се става европейски шампион“ – разказ от Денка Янкова
„Запали свещ на дявола“ и „Ксилофония“ (алтернативно заглавие: „Оцелелият“) – роман и повест от Янчо Чолаков
„Гаджето на брат ми е самодива“ и „Неподвластните“ – новела и сборник с новели и повести от Божидар Грозданов
„Земя като решето“ – разказ от Васил Попов
Прошка за грешните
Георги Христов
Събуди ме неистово мяучене. Някак си не ми се искаше да отварям очи, но тая котка… Опитах се да определя откъде точно идва звукът и мързешката протегнах ръце. Разбира се, не улучих с няколко сантиметра, ако се съди по ужасното фучащо съскане. Повдигнах глава и отворих очи. Черна котка бе опряла гръб в близкото дърво и свирепо показваше острите си като игли зъби. Посегнах да я хвана, но ръцете ми натежаха като олово. Погледнах към тях и запищях от ужас. Само главата и дланите ми се подаваха над окапалата есенна шума. Стреснато от вика ми, четириногото се изпари яко дим. Егати късмета, караконджулясах! С лявата си ръка започнах да отривам дясната и спомените ме връхлетяха със силата на товарен влак. Кавгата с братята Каратанас и Манол… ударът с ножа… Мръсниците ме бяха захвърлили недалеч от старата воденица и ме бяха погребали неопят! Добре поне, че скоро валя, та пръстта бе рохава… Че и шума нахвърляли отгоре, мискините му с мискини…
15. Тази изключително сполучлива метафора ми е подсказана от проведената във форума ъм клуб „Иван Ефремов“ дискусия със заглавие „Самодейците като напаст“, от април 2009 г., противопоставяща българската на англоезичната фантастика.